Учени откриха два нови биологични подтипа на множествена склероза

Учени от Университетския колеж Лондон (UCL) и Куин Скуеър Аналитикс направиха значително откритие в изследването на множествената склероза (МС), идентифицирайки два нови биологични подтипа на заболяването. Чрез анализ на ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) и прост кръвен тест от около 600 пациенти, изследователите разкриха модели, които показват как агресивно заболяването уврежда мозъка. Тази находка може да помогне на лекарите да настроят лечението по-точно спрямо индивидуалните нужди на пациентите.

Множествената склероза засяга милиони хора по света, но наличните лечения все още се основават в значителна степен на симптомите, а не на основната биология на заболяването. Тази ситуация може да доведе до по-малко ефективни терапии за някои пациенти. Според изследването, публикувано в медицинското списание Brain, учените са открили два различни биологични модела на заболяването, наречени „ранен sNfL“ и „късен sNfL“.

Как беше проведено изследването

Изследването се фокусира на нивата на серумната неврофиламентна лека верига (sNfL), протеин, който се освобождава при увреждане на нервните клетки и може да показва активността на заболяването. Използвайки модел за машинно обучение, наречен SuStaIn, изследователите съчетали данни за sNfL с изображения от ЯМР. Резултатите показали, че при пациентите с „ранен sNfL“ МС, високите нива на протеина се появяват рано в хода на заболяването, в комбинация с увреждане на корпус калозум – структура, свързваща двете половини на мозъка.

Тези пациенти развиват мозъчни лезии по-бързо, което предполага по-агресивна форма на МС. От друга страна, пациентите с „късен sNfL“ МС показват свиване на мозъчната тъкан в региони като лимбичната кора и дълбокото сиво вещество, преди нивата на sNfL да се увеличат. Този модел изглежда е по-бавен, с по-видимо увреждане на нервите, което настъпва по-късно.

Как откритието променя диагностицирането и лечението на МС

Идентифицирането на тези биологични модели може да помогне на лекарите да предскажат как вероятно ще прогресира заболяването и да изберат подходящи терапии. „МС не е едно заболяване и текущите подтипове не описват основните тъканни промени, които трябва да знаем, за да го лекуваме,“ заяви доктор Арман Ешаги, водещ автор на изследването. „Използвайки AI модел в комбинация с лесно достъпен кръвен маркер и ЯМР, успяхме да покажем два ясни биологични модела на МС за първи път.“

В бъдеще, пациентите, идентифицирани с „ранен sNfL“ МС, могат да получат лечения с по-висока ефективност по-рано и да бъдат наблюдавани по-внимателно. Пациентите с „късен sNfL“ МС може да имат полза от различни подходи, като терапии, насочени към защита на мозъчните клетки и забавяне на дегенерацията.

Кейтлин Астбъри, старши мениджър по комуникациите в MS Society, коментира, че това е вълнуващо развитие в разбирането на МС. Тя обясни, че изследването използва машинно обучение, за да комбинира ЯМР изображения и биологични маркери от пациенти с рецидивираща и вторична прогресивна МС. „През последните години развихме по-добро разбиране за биологията на състоянието. Но в момента определенията са базирани на клиничните симптоми, които човек изпитва.“

Съществуват около 20 опции за лечение на хора с рецидивираща МС, като някои терапии започват да се появяват и за прогресивни форми на заболяването. Въпреки това, много пациенти все още имат ограничени или никакви ефективни опции. „Колкото повече научаваме за състоянието, толкова по-вероятно е да можем да намерим лечения, които да спрат прогресията на заболяването,“ добави Астбъри.