Турция отчита най-рязък спад на раждаемостта в Европа за десетилетие

Нарастващият спад на раждаемостта в Турция е тревожен сигнал за страната, която традиционно разчита на млада популация. Според данни на статистическата агенция TurkStat, общият коефициент на раждаемост в Турция е намалял от 2.11 през 2013 г. на 1.51 през 2023 г. Това е най-рязкото намаление в Европа през последното десетилетие. Въпреки дългосрочни структурни и културни промени, експертите посочват икономическата нестабилност и институционалните ограничения като основни фактори за това рязко намаление.

На 19 ноември 2025 г. президентът Реджеп Тайип Ердоган определи годината като „Година на семейството“, с цел да се обърне тенденцията на намаляваща раждаемост. В периода 2013-2023 г. Турция отчита най-голямото намаление сред 34 европейски държави, както в абсолютни стойности (0.6), така и в процентно изражение (28.4%). За сравнение, в Европейския съюз (ЕС) общият коефициент на раждаемост е спаднал от 1.51 на 1.38 през същия период.

Причини за спада в раждаемостта

Спадът на раждаемостта не може да бъде обяснен само с промените в коефициента на раждаемост. Според д-р Селин Кьоксал от Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина, общият коефициент на раждаемост е просто „снимка“ на ражданията в конкретна година и не отразява реалния брой деца, които хората ще имат през живота си. Тя подчертава, че настоящото забавяне на раждаемостта не означава непременно по-малко деца, а по-скоро отлагане на родителството.

Друга причина за спада е дълбочината на финансовата криза, която Турция преживява. Кьоксал отбелязва, че рязкото спадане на раждаемостта съвпада с дълбочаещата се икономическа нестабилност, породена от пандемията и инфлацията. В такива условия е логично родителите да отлагат раждането на деца, докато икономическите условия не се стабилизират.

Социални и икономически фактори

Д-р Ханде Инац от Университета Брандейс добавя, че намалението е резултат от комбинация от отложено родителство и по-малко семейства, които избират да имат трето или повече деца. Според нея, изменението в предпочитанията и структурните ограничения, като висока инфлация и недостъпност на жилища, допринасят за това.

Според професор Мехмет Али Ериурт от Хаджетепе университет, Турция преминава през демографска трансформация, която Европа е извървяла много по-рано. Въпреки че Турция остава с по-висок коефициент на раждаемост от ЕС, наблюдаваното понижение е значително и тревожно.

Според данни на Министерството на националното образование, разходите за отглеждане на деца, особено образованието, бързо нарастват. С увеличаващия се дял на учениците, записани в частни училища, семействата са принудени да инвестират значителни средства на всяка образователна степен. Стремежът за качествени образователни услуги е още един фактор, който засилва финансовата тежест за семействата.

Нарастващите разходи за живот и жилище, както и икономическата несигурност, карат младите и бездетни двойки да се колебаят преди да сключат брак и да имат деца. Това е довело до увеличаване на средната възраст на жените при раждане на първо дете от 25.5 години през 2014 г. на 27.3 години през 2024 г.

Тенденцията за увеличаване на развода също е тревожна. Съотношението на разводите спрямо браковете е нараснало от 22 процента през 2015 г. до 35 процента през 2025 г. Тези фактори допринасят за съкратеното време за раждане на деца и увеличават несигурността около бъдещето на младите семейства.

В заключение, Турция се сблъсква с комплексна ситуация, в която икономическите и социалните фактори комбинират влиянието си върху раждаемостта. При все че страната все още остава над средното ниво на ЕС, тенденцията е ясно изразена и изисква внимание от страна на политиците и обществото.