Световната здравна организация: 1 от 6 бактериални инфекции устоява на антибиотици

Световната здравна организация (СЗО) алармира, че една от шест бактериални инфекции в световен мащаб вече е устойчива на стандартните антибиотици. Според новия доклад на СЗО, публикуван през 2023 г., се наблюдава тревожен глобален ръст на инфекции, които не реагират на антибиотично лечение, явление известно като антимикробна резистентност (AMR). Тази резистентност възниква, когато бактериите и другите патогени, причиняващи инфекции на кръвта, червата, пикочните пътища и полово предавани инфекции, достигнат етап, в който стандартните антибиотици не могат да ги контролират.

Процесът на резистентност се ускорява от действия на пациентите, например, прекратяване на антибиотичното лечение преди завършване на предписания курс, както и от неправилно предписване на антибиотици от лекари за заболявания, при които те не помагат. Докладът на СЗО е основан на данни от над 23 милиона случая в 104 държави, показвайки, че резистентността е нараснала в около 40 процента от анализираните комбинации патоген-антибиотик от 2018 г. насам.

Глобалният проблем с антимикробната резистентност

Проблемът е особено сериозен в страните с ниски и средни доходи, където мониторингът на AMR, микробиологичната диагностична способност и достъпът до ефективни алтернативни лечения са ограничени. Според оценките на СЗО, всяка трета бактериална инфекция в Югоизточна Азия и Източното Средиземноморие е устойчива на антибиотици, в сравнение с всяка пета в Африка. Въпреки различията, нито един регион не е имунен на рисковете от резистентност.

Докладът също така подчертава, че ежегодният брой на смъртните случаи, свързани с AMR в страните с високи доходи, се очаква да нарасне от 125 000 до 192 000 между 2021 г. и 2050 г. „Антимикробната резистентност изпреварва напредъка в съвременната медицина, заплашвайки здравето на семействата в световен мащаб,“ заяви главният директор на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус.

Болнични инфекции и нарастваща резистентност

Докладът на СЗО установява, че резистентността на основните антибиотици нараства най-бързо сред Грам-отрицателните бактерии, групата, отговорна за много от най-тежките болнични инфекции. Инфекциите в кръвта могат да причинят сепсис, органна недостатъчност и смърт. Някои видове, като Klebsiella pneumoniae и E. coli, показват нива на резистентност над 70 процента в части от Африка, оставяйки малко жизнеспособни опции за лечение.

Бактериите Salmonella и Acinetobacter също са все по-устойчиви на антибиотици като карбапенеми и флуорохинолони. Дори последното останало лечение за гонорея – цефтриаксон – започва да показва признаци на резистентност в части от Източното Средиземноморие, заплашвайки да направи едно от най-разпространените полово предавани заболявания нелечимо с наличните лекарства.

СЗО призовава страните да намалят зависимостта си от мощните антибиотици, попадащи в списъка на „наблюдаваните“ лекарства, и да осигурят, че 70 процента от глобалната употреба на антибиотици идва от първостепенни „достъпни“ лекарства до 2030 г. – цел, поставена от ООН миналата година. „Нашето бъдеще зависи и от укрепването на системите за предотвратяване, диагностика и лечение на инфекции, както и от иновации с антибиотици от ново поколение и бързи молекулярни тестове на място,“ добави Тедрос.