Разстройства на храненето увеличават здравните рискове дори 10 години след диагноза

Ново проучване разкри, че разстройствата на храненето могат да увеличат здравните рискове до десет години след диагностицирането им. Според анализа, публикуван в списание BMJ Medicine, пациентите с разстройства на храненето са по-склонни да съобщават за проблеми с черния дроб, диабет, остеопороза и депресия в рамките на една година след поставянето на диагнозата. Тези рискове остават значително повишени дори пет и десет години по-късно.

Изследователският екип от Великобритания е анализирал данни на около 24 700 души в Англия, диагностицирани с разстройство на храненето, и ги е сравнил с около 493 000 души с подобен социален произход, но без разстройства. В проучването 89% от участниците са били жени и момичета. От диагностицираните, около 15% са имали анорексия, 21% – булимия, а 5% – разстройство на преяждане. Останалите 60% процента представляват други или неуточнени разстройства.

В рамките на първата година след диагнозата, хората с разстройства на храненето са имали значително по-висок риск от чернодробни заболявания, бъбречна недостатъчност, остеопороза, диабет, сърдечна недостатъчност, депресия, самоубийствени опити и саморазрушително поведение в сравнение с тези без разстройства.

Пет и десет години по-късно, рисковете остават по-високи, макар и в по-нисък процент. Изследователите подчертават, че е важно да се осъществява продължаващ мониторинг на дългосрочните физически здравни резултати при индивиди с история на разстройства на храненето.

Проучването обаче има ограничения. Изследователите не знаят колко тежки са били разстройствата на храненето при пациентите и как тази тежест може да е повлияла на здравословните им резултати. Освен това, пациентите с разстройства са имали по-висока вероятност да страдат от здравословни проблеми, особено психични, още преди диагностицирането. Тези условия могат да влошат състоянието на разстройствата на храненето.

Въпреки това, изследователите отбелязват, че данните предоставят нова перспектива за дългосрочните последици от разстройствата на храненето. Те призовават общопрактикуващите лекари да предприемат повече действия за подкрепа на хората в процес на възстановяване, например чрез по-тясна координация със специалисти.

Изследователите споделиха: “Съществува потенциална пропаст в предоставянето на услуги, където трудностите на пациентите са твърде сложни за кратки интервенции, но не достатъчно сложни за специализирани екипи.”

Ако имате нужда от разговор по темата за самоубийство, можете да се свържете с Befrienders Worldwide, международна организация с горещи линии в 32 страни. Посетете befrienders.org, за да намерите телефонния номер за вашето местоположение.