Повече от 50% от българските лекари срещат агресия на работа

Според проучване, поръчано от Българския лекарски съюз и проведено от агенция Trend, над 50% от българските лекари са станали жертви на агресия на работното място. Досегашните данни показват, че 56% от медиците са изпитвали вербална агресия, а 7% са били подложени на физическо насилие. Най-стряскащото в проучването е, че 41% от обществото смятат, че в определени ситуации самите лекари носят отговорност за подобни инциденти.

Бившият министър на здравеопазването Д-р Мирослав Ненков заяви пред журналисти, че тези цифри вероятно подценяват действителния обхват на проблема. „Няма лекар в спешното отделение или линейката, който да не е бил вербално атакуван“, отбеляза той, подчертавайки, че вербалната агресия в медицинската среда е широко разпространен и постоянен проблем.

Комуникационни умения и културни фактори

Д-р Ненков идентифицира липсата на обучение по комуникация в медицинското образование като основен фактор, допринасящ за проблема. „Пациентите пристигат стресирани, а често нямаме уменията да обясним спокойно, че кървенето от носа не е по-спешно от сърдечен удар. Това е значителен пропуск в нашето обучение“, каза той. Според него културни фактори от времето на комунизма също продължават да утвърдят убеждението, че лекарите дължат работата си на обществото, а не на семействата или институциите.

На въпрос как България се сравнява с други европейски държави по отношение на агресията спрямо медицинския персонал, д-р Ненков отговори: „Тук е много по-лошо. Страхуващият се, притеснен пациент и изтощен лекар създават нестабилна ситуация, която бързо може да прерасне в агресия.“

Основни източници на недоволство

Сред основните източници на недоволство, посочени от респондентите в проучването, са дългите чакащи периоди (57%), недоволството от лечението (58%) и високите разходи за здравеопазване. Д-р Ненков коментира, че това отразява културна нагласа: „Можем да платим 200 лева за смяна на масло в колата без проблем, но се колебаем да платим допълнително за собственото си здраве, което е безспорно нашето най-ценено притежание.“

Друг проблем, който д-р Ненков посочи, е злоупотребата с услугите за спешна помощ от пациенти без осигуровки. Той сравни България с Великобритания, където линейките транспортират само пациенти, а тези, които не са спешни, получават глоби. Бившият министър предложи, че подобни мерки биха могли да помогнат за намаляване на ненужното натоварване на системата.

Д-р Ненков критикува и законодателните и системни недостатъци, като отбеляза, че санкциите за насилие срещу медицинския персонал не се прилагат достатъчно ефективно. „Важно е обществото да види, че извършителите получават съществени наказания“, подчерта той. По отношение на финансирането на здравеопазването, той акцентира, че проблемът не е в липсата на средства, а в това, че значителна част от тях се крадат. „Ако корупцията бъде намалена, ще има достатъчно ресурси както за пациентите, така и за лекарите“, добави той.

Д-р Ненков подчерта и нереалистичните обществени очаквания като друг ключов проблем. Проучването показва, че 83% от хората вярват, че лекарите винаги трябва да вземат перфектни решения, а 80% очакват те да бъдат постоянно на разположение. „Митът за Хипократовата клетва често е погрешно разбран“, каза той. „Тя не задължава лекарите да работят безплатно или извън официалните работни часове. Много колеги правят това от лична убеденост, но не е формално задължение.“