Повече от половината български лекари са жертви на агресия

Проучване на „Тренд“, възложено от Българския лекарски съюз, разкрива тревожна картина на агресията на работното място в здравната система на страната. Според проучването, 56% от българските лекари са изпитали вербална агресия, а 7% са били подложени на физическо насилие. Още по-стряскащо е, че 41% от обществото смятат, че в някои случаи лекарите сами са виновни за такива инциденти.

Бившият служебен министър на здравеопазването д-р Мирослав Ненков заяви пред журналисти, че тези цифри, макар и тревожни, вероятно подценяват действителния обхват на проблема. „Няма лекар в спешното отделение или линейка, който да не е бил вербално нападнат“, подчерта той, добавяйки, че вербалното насилие в медицинските среди е широко разпространен и продължаващ проблем.

Културни фактори и липса на комуникация

Д-р Ненков идентифицира липсата на обучение по комуникация в медицинското образование като основен фактор, допринасящ за проблема. „Пациентите идват стресирани, а ние често не притежаваме уменията да обясним спокойно, че кървенето от носа не е по-спешно от сърдечния удар. Това е значителен пропуск в нашето обучение.“ Според него културни фактори от времето на комунизма продължават да поддържат убеждението, че лекарите дължат работата си на обществото безусловно, а не на семействата или институциите.

Когато бе запитан как България се сравнява с други европейски държави по отношение на агресията спрямо медицинския персонал, д-р Ненков отговори: „Тук е много по-зле. Страхуван и стресиран пациент в среща с изтощен лекар създава нестабилна ситуация, която бързо може да прерасне в агресия.“

Фактори на недоволство и законодателни недостатъци

Респондентите в анкетата посочиха дългите време за изчакване (57%), недоволството от лечението (58%) и високите разходи за здравеопазване като основни източници на разочарование. Д-р Ненков коментира, че това отразява културно мислене: „Можем да платим 200 лева за смяна на масло на кола без проблем, но се колебаем да платим допълнително за собственото си здраве, което е безспорно нашето най-ценено притежание.“

Злоупотребата с услуги за спешна помощ от неосигурени пациенти е друга загриженост. Д-р Ненков сравни България с Великобритания, където линейките транспортират само пациенти, а тези, които се считат за не спешни, получават глоби. Той предложи подобни мерки, които биха могли да помогнат за намаляване на ненужния натиск върху системата.

Бившият министър също така критикува законодателните и системни недостатъци. Той подчерта, че санкциите за насилие срещу медицинския персонал не се прилагат достатъчно строго. „Важно е обществото да види, че извършителите получават значими присъди“, отбеляза той.

По отношение на финансирането на здравеопазването, д-р Ненков подчерта, че проблемът не е в липсата на средства, а в това, че значителна част от тях се крадат. „Ако корупцията бъде намалена, ще има достатъчно ресурси както за пациентите, така и за лекарите.“ Той подчерта, че нереалистичните обществени очаквания също са важен проблем. Проучването установи, че 83% от хората смятат, че лекарите винаги трябва да вземат перфектни решения, а 80% очакват те да бъдат постоянно на разположение. „Митът за Хипократовата клетва често се разбира погрешно“, каза той. „Тя не задължава лекарите да работят безплатно или извън официалните часове. Много колеги го правят от лична убеденост, но това не е формално задължение.“