Помагането на другите подобрява мозъчната функция при възрастни

Изследване, публикувано в списанието Social Science and Medicine, установи, че помагането на другите може да подобри мозъчната функция при възрастни хора. Според данните, събрани от над 30 000 възрастни на възраст над 51 години в САЩ между 1998 и 2020 г., тези, които редовно помагат на хора извън семейството си, изпитват значително по-бавно когнитивно влошаване в сравнение с тези, които не участват в подобни дейности.

Как помагането влияе на мозъчната функция

Изследователите разгледали как различните форми на помощ – както формални, така и неформални – влияят на когнитивното здраве. Формалната помощ включва доброволчество в организации, докато неформалната помощ може да бъде, например, помощ на съсед или приятел. Резултатите показват, че и двете форми на помощ са свързани с по-високи нива на когнитивна функция и по-бавно влошаване на мозъчната дейност в по-късна възраст.

Саех Хванг Хан, асистент-преподавател по човешко развитие и семейни науки в Университета на Тексас, заяви, че е приятно изненадан от резултатите. „Неформалната помощ понякога се приема, че предлага по-малко здравословни ползи поради липсата на социално признание,“ отбеляза той. „Беше приятно изненадващо да открием, че тя предлага когнитивни ползи, сравними с формалното доброволчество.“

Времето за помощ и когнитивните ползи

Според изследването, не е необходимо да се отделя много време за помощ, за да се усетят когнитивните ползи. Дори умерено участие от две до четири часа седмично е свързано със значителни предимства за мозъчната функция. „Когнитивните ползи от помагането на другите не са само краткосрочни, а натрупващи се с времето при постоянна ангажираност,“ добави Хан.

Въпреки положителните резултати, изследването има и своите ограничения. То не предоставя подробности относно конкретните начини на доброволчество и разчита на самоотчетени данни. Важно е да се подчертае, че не може да се твърди с абсолютна сигурност, че съществува причинно-следствена връзка между доброволчеството и мозъчното здраве.

Съществуват и предишни изследвания, които показват положителна връзка между когнитивната способност и доброволчеството, особено при жените. Въпреки това, възможностите за доброволчество често са насочени към млади хора. В Европейския съюз например, официални регионални програми като European Solidarity Corps са отворени за лица на възраст между 18 и 30 години, които искат да участват в социални проекти.

През 2021 г. Европейската комисия препоръча по-възрастните хора да се включват в доброволчески дейности в своя Green Paper on Ageing, но акцентът беше поставен върху междупоколенческото сътрудничество и повишеното самочувствие, а не върху когнитивното здраве.

Хан подчертава, че последните находки показват, че по-възрастните хора трябва да останат активни членове на своите общности колкото се може по-дълго, както за собственото си благо, така и за благото на останалите. „Това подчертава важността на ангажираността на по-възрастните хора в дейности, свързани с помощта, за колкото се може по-дълго време, с необходимата подкрепа и адаптации,“ заключи той.