Около 90% от възрастните с аутизъм в Обединеното кралство не са диагностицирани

В Обединеното кралство около 90% от възрастните с аутизъм над 40 години не са диагностицирани, сочи ново проучване. Този факт е особено тревожен, тъй като хората от тази група са изложени на по-високи рискове от лошо здраве, социална изолация, суицидни мисли и намалена продължителност на живота. Препоръчва се спешно инвестиране в повишаване на осведомеността и услугите, свързани с аутизма.

Проучването, публикувано в Ревю на развитието на психологията тази седмица, показва, че между 89% и 97% от възрастните с аутизъм в Обединеното кралство не получават диагноза. Въпреки че аутизмът днес е широко признат и диагностициран при деца, много възрастни са израснали без същата осведоменост или достъп до оценки, оставяйки ги да преминават през живота си без необходимата подкрепа.

Повишени рискове за здравето на възрастните с аутизъм

Според Гавин Стюарт, съавтор на проучването и ръководител на Re: Spect Lab в Кингс Колидж в Лондон, аутизмът при възрастни често бива пренебрегван. „През последното десетилетие интересът към това какво се случва с аутистичните хора с напредването на възрастта нараства“, коментира той.

Проучването събира данни, които показват, че средната възрастова група и по-възрастните аутисти имат по-високи нива на автоимунни заболявания, сърдечно-съдови заболявания, неврологични разстройства и психични заболявания като тревожност и депресия. Освен това, те имат по-голяма вероятност да развият заболявания, свързани с напредването на възрастта, като Паркинсонова болест, остеопороза и артрит.

Нужда от спешна инвестиция в подкрепа

Някои от находките в проучването са особено тревожни. Данните показват, че възрастните с високи аутистични черти са шест пъти по-склонни да изпитват суицидни мисли или самоувреждане, а четири пъти по-вероятно да бъдат диагностицирани с ранна деменция. Средната продължителност на живота на аутистичните хора в Обединеното кралство е 75 години, в сравнение с 81 години за неаутистичните лица.

Гавин Стюарт предупреждава, че необходимостта от инвестиции в услуги и подкрепа е спешна. „Подкрепата е важна област, която се нуждае от много повече изследвания. Трябва да знаем каква подкрепа искат хората и как можем да я реализираме, за да не оставяме хората без необходимата помощ“, добавя той.

Според него, ако около 90% от възрастните над 40 години не са диагностицирани, това е огромна популация, която не получава необходимата подкрепа. Аутизмът, описан клинично още през 1920-те и 1940-те години, не е бил формално включен в диагностичните ръководства до 1960-те. Това историческо забавяне обяснява защо толкова много възрастни са останали незабелязани.

С нарастващия брой диагностицирани случаи на аутизъм през последните години, проучванията за остаряването сред аутистичните популации са се увеличили почти четирикратно от 2012 г. Въпреки това, едва 0.4% от всички изследвания за аутизъм от 1980 г. насам са се фокусирали върху хора в средна възраст или по-възрастни.

На фона на тези тревожни данни, е необходимо да се увеличи осведомеността и идентификацията на недиагностицирани аутистични хора, за да се осигури необходимата подкрепа и ресурси за тази значима част от обществото.