Ново проучване разкрива сходства между психични разстройства

Според ново проучване, публикувано в списание Nature, различни психични разстройства може да имат много повече общо на биологично ниво, отколкото се е смятало досега. Изследването, проведено от учени от Университета на Колорадо Боулдър и Mass General Brigham, включва анализ на ДНК от над 6 милиона души, от които повече от 1 милион имат поне едно психично разстройство. Това откритие би могло да подобри диагностицирането и лечението на психичните състояния, особено при хора, които живеят с повече от една диагноза.

Изследването се фокусира върху 14 различни психични разстройства и установява, че повечето генетични различия между хората с и без тези състояния могат да бъдат обяснени чрез само пет основни генетични модела. Тези модели са свързани с 238 генетични варианта, които влияят върху развитието и функционирането на мозъка. На базата на споделените генетични характеристики, изследователите класифицират разстройствата в пет категории.

Групи психични разстройства и техните сходства

Една от групите включва разстройства с компулсивни черти, като анорексия нервоза, разстройство на Турет и обсесивно-компулсивно разстройство. Втората категория обхваща вътрешни разстройства, като депресия, тревожност и посттравматично стресово разстройство. Третата група се фокусира върху разстройства, свързани с употребата на вещества, а четвъртата включва невроразвиващи разстройства, като аутизъм и хиперактивност. Пета група обединява биполярно разстройство и шизофрения.

Интересен факт от проучването е, че около 70% от генетичния сигнал, свързан с шизофрения, е също свързан с биполярно разстройство. Тези две състояния традиционно се разглеждат като много различни, а клиницистите рядко поставят и двете диагнози на един и същ пациент. „Генетично, видяхме, че те са по-сходни, отколкото уникални“, коментира Андрей Гротцингер, асистент професор по психология и неврология в Университета на Колорадо Боулдър.

Възможности за подобряване на диагностиката

Резултатите от изследването поставят под съмнение дългогодишната представа, че психичните разстройства са основно отделни заболявания. Вместо това, изследването предполага, че много от тях се движат от общи биологични процеси. Въпреки това, изследователите подчертават, че е твърде рано за промяна в начина на диагностициране на състоянията.

Проучвателният екип се надява, че откритията ще информират бъдещи актуализации на Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства, който се използва в световен мащаб от специалисти по психично здраве. „Тази работа предоставя най-добрите доказателства досега, че може да има неща, на които в момента даваме различни имена, но всъщност се движат от същите биологични процеси“, добави Гротцингер.

Изследването подчертава и специфични биологични пътища, свързани с различните групи разстройства. Например, гените, които засягат възбудителните неврони, които помагат за предаване на сигнали в мозъка, са по-активни при хора с биполярно разстройство и шизофрения. При състояния като депресия и тревожност, генетичните варианти, свързани с олигодендроцити, са по-чести. Тези специализирани клетки помагат за поддържане и защита на нервната система.

Някои от споделените генетични фактори изглежда влияят на развитието на мозъка много рано, дори преди раждането, докато други може да играят по-голяма роля по-късно в живота на възрастните. Това би могло да обясни защо психичните разстройства често се припокриват. Проучване от 2018 г. установява, че повече от половината от хората, диагностицирани с едно психично разстройство, по-късно получават поне още една диагноза, а около 41% от тях отговарят на критериите за четири или повече през живота си.