Ново проучване: Бета-блокерите не помагат след инфаркт

Проучване с участието на над 8 500 пациенти в Испания и Италия показва, че бета-блокерите, традиционно предписвани след инфаркт, нямат ясна полза за пациенти с нормална сърдечна функция. Освен това, изследването установява повишен риск от смърт и хоспитализация при жени, приемащи тези медикаменти. Резултатите, представени на Европейското кардиологично дружество в Мадрид и публикувани в Ню Ингланд Джърнъл оф Медисин, могат да накарат лекарите да преосмислят повече от четиридесетгодишната практика да предписват бета-блокери на оцелели след инфаркт.

Какво представляват бета-блокерите?

Бета-блокерите (бета-адренергични блокери) обикновено се предлагат под формата на таблетки и действат, като блокират ефектите на стресовите хормони, като адреналин. Те забавят сърдечния ритъм, понижават кръвното налягане и намаляват нуждата на сърцето от кислород. Освен това, те могат да предотвратят опасни ритъмни нарушения, известни като аритмии.

В продължение на десетилетия бета-блокерите са били предписвани след инфаркт, за да се намали рискът от смърт и аритмии, особено когато много пациенти са имали сериозни увреждания на сърцето. Въпреки това, новото проучване REBOOT, което е най-голямото по рода си, поставя под съмнение тази практика.

Резултати и значимост на проучването

Изследването, ръководено от д-р Валентин Фустер от Mount Sinai и CNIC в Испания, рандомизирал участниците в две групи – едната продължила да приема бета-блокери, а другата ги спирала след инфаркт. Средната възраст на пациентите била 61 години, а 19,3% от тях били жени. Всички участници получили съвременни стандартни грижи и са били проследявани за 4 години.

Изследването не установява значителни разлики между групите в процента на смъртност, повторни инфаркти или хоспитализации поради сърдечна недостатъчност. Важно е да се подчертае, че резултатите не предполагат, че бета-блокерите са неефективни за всички пациенти след инфаркт. Те все още остават важни за пациенти с увредена сърдечна функция или с определени аритмии.

Друго проучване, част от REBOOT, акцентира на значителни полови различия: жени, които са приемали бета-блокери, имали по-висок риск от смърт, инфаркт или хоспитализация за сърдечна недостатъчност в сравнение с жени, които не са получавали медикаментите. При мъжете такова увеличение не е наблюдавано. През 3,7 години на проследяване, жените на бета-блокери имали с 2,7% по-висок абсолютен риск от смърт.

“REBOOT ще промени клиничната практика в световен мащаб,” заявява главният изследовател Борха Ибанес, научен директор на CNIC. “В момента повече от 80% от пациентите с неусложнен инфаркт на миокарда се изписват на бета-блокери.” Той добавя: “Резултатите от REBOOT представляват едно от най-съществени напредъка в лечението на инфаркта през последните десетилетия.”