Неврологично проучване разкрива как футболът влияе на мозъка

Ново проучване, публикувано в списание Radiology, разкрива как емоциите на футболни фенове влияят на мозъчната им активност, когато любимият им отбор печели или губи. Изследването, проведено от учени от Universidad San Sebastián в Чили, използва функционална ЯМР техника, за да наблюдава 60 мъже, страстно отдадени на футбола.

Учените класифицират феновете според интензивността на тяхната страст към спорта – на зрители, фенове и фанатици. Те анализират мозъчната активност на участниците, докато гледат голове от мачове на любимия си отбор, на съперници или на неутрални отбори. Проучването използва Football Supporters Fanaticism Scale, която включва 13 елемента, като „наклонност към насилие“ и „усещане за принадлежност“.

Футболът активира мозъчните центрове на наградата

Резултатите показват, че когато любимият отбор на феновете вкара гол, се активират участъци от мозъка, свързани с наградата, обикновено асоциирани с храна, секс и наркотични вещества. В контекста на загуба обаче, активността се променя – мозъкът активира мрежата по възприятие и намалява активността в dACC, участък, който е отговорен за мониторинга на конфликтите и емоционалния контрол.

Франциско Саморано, водещ автор на изследването, подчертава, че „съперничеството бързо пренастройва баланса на оценка и контрол в мозъка за секунди“. Тази реакция е особено силна при фанатиците, които трудно регулират емоциите си, когато идентичността им е заплашена.

Фанатизмът не е само за футбола

Изследователите отбелязват, че тези мозъчни механизми не ограничават само футболните фенове. Те също така се проявяват и в контекста на други видове фанатизъм, включително религиозен и политически. Саморано дава пример с атаката на Капитолия в САЩ на 6 януари 2021 г., която демонстрира как политическият фанатизъм може да попречи на демократичните норми, когато група с обща идентичност стане достатъчно голяма.

„Участниците показаха класически признаци на компрометирано когнитивно контрол, точно както нашето проучване установи в намалената активност на dACC“, добавя Саморано.

Оптимистичната новина е, че много от нашите мозъчни схеми се формират в ранна детска възраст, което означава, че съществуват начини да се предотвратят тези реакции от водене до необратими вреди в зряла възраст. “Качеството на грижа, излагането на стрес и социалното учене оформят баланса на оценка и контрол, който по-късно прави индивидите уязвими на фанатични призиви”, заключава Саморано.

Защитата на детството остава най-мощната стратегия за превенция на тези явления.