Невробиолози изследват какво се случва в мозъка по време на сънища

Изследователи от Пенсилвания Стейт Юнивърсити в Съединените щати стартираха амбициозно проучване, за да разберат какво се случва в мозъка по време на сънища и нощни страхове. В рамките на тригодишен проект, учените ще наблюдават мишки, третирани с мефлокин – лекарство против малария, което вече не се предписва поради сериозни странични ефекти, включително ярки нощни страхове.

Проучването ще се проведе в продължение на две седмици, като изследователите ще следят поведението и мозъчната активност на мишките. Учените вярват, че всяко животно сънува, но все още няма единодушие относно причините за това явление. Патрик Дрю, професор по инженерство и науки в Пенсилвания Стейт Юнивърсити, заяви: „Не знаем какво представляват всъщност нощните страхове. Знаем, че те се случват по време на REM сън и вероятно са свързани с нашия общ мозъчен ринг за страх.“

В допълнение, изследователите установиха, че хората обикновено имат от един до два дузини нощни страхове годишно. „Ако знаем какво представлява оптималното състояние на мозъка, как изглежда здравото щастие и здравото сънуване, това може да ни помогне да установим какво е нарушено в различни разстройства и заболявания“, добави Дрю.

Методи на изследване и резултати

По време на проучването мишките ще бъдат подложени на лечение с мефлокин, докато се наблюдават за необичайни поведения. За да определят етапа на сън на мишките, изследователите ще следят промените в размера на зениците, включително REM и не-REM стадии. Повечето ярки сънища се случват по време на REM сън, а хората са по-склонни да ги запомнят, ако се събудят в този етап.

Изучаването на лицевите изражения на мишките ще бъде извършено с помощта на напреднали мозъчни изображения, като функционална магнитно-резонансна томография (fMRI) и запис на калциеви сигнали. Тези инструменти ще помогнат за идентифициране на специфични типове неврони, които могат да играят роля в процеса на сънуване. Изследователите също така ще анализират как две ключови области на мозъка – префронталният кортекс, отговарящ за емоциите, и амигдалата, обработваща страха – се променят по време на нощни страхове.

Целта на изследователите е да разработят модел, базиран на изследвания с мишки, който да предвижда кога могат да се развият проблеми с психичното здраве, като тревожност, в зависимост от наличието или отсъствието на нощни страхове. Ако проучването бъде успешно, откритията на екипа биха могли да доведат до нови лечения, основани на съня, за хора, живеещи с тези състояния.