България с най-ниска продължителност на живота в ЕС през 2024 г.

Според последните предварителни данни на Eurostat, продължителността на живота в Европейския съюз е достигнала 81,7 години през 2024 г. Това е увеличение с 0,3 години в сравнение с 2023 г., което потвърджа дългосрочната положителна тенденция в блока. Въпреки общото подобрение, данните разкриват значителни различия между държавите членки.

В 15 от страните в ЕС продължителността на живота надвишава средната стойност. На върха на класацията са Италия и Швеция, и двете с 84,1 години, следвани от Испания с 84 години. На противоположния край на спектъра, България, Румъния и Латвия отчитат най-кратка продължителност на живота в съюза. Според Eurostat, България е записала най-ниската стойност от 75,9 години, следвана от Румъния с 76,6 години и Латвия с 76,7 години.

Постпандемичен контекст и тенденции

Анализът поставя тези развития в контекста на следпандемичния период. В повечето страни от ЕС продължителността на живота е възстановена в сравнение с преди пандемията от COVID-19 през 2019 г.. От 26 държави членки с налични данни, 24 показват увеличения. Литва е с най-значителен ръст от 1,1 години, докато Чехия, Латвия и Румъния регистрират подобрение от 1 година.

Изключенията са малко: Нидерландия отчита спад от 0,2 години, нивата в Испания остават без промяна, а Франция съобщава само за малко увеличение от 0,1 години. Въпреки това, демографската траектория на ЕС показва стабилно възстановяване и постепенно удължаване на продължителността на живота в повечето от страните в съюза.

Тези данни подчертават необходимостта от задълбочен анализ на факторите, които влияят на продължителността на живота в България, и предизвикват важни въпроси относно здравеопазването и социалните условия в страната.