България на челно място по потребление на алкохол в Европа

България продължава да бъде сред страните с най-високи нива на консумация на алкохол не само в Европа, но и в световен мащаб. Според данни на Световната здравна организация, средният българин над 15 години консумира 11.2 литра чист алкохол годишно. Анализ на Института за пазарна икономика показва, че най-голям дял от потреблението заемат спиртните напитки с 5.1 литра, следвани от бира с 4.7 литра, вино с 1.2 литра и други алкохолни продукти с 0.2 литра.

На пръв поглед, тези цифри не изглеждат тревожни, но когато се изразят в чист алкохол, се трансформират в значителни количества. Годишно, това съответства на около 188 бутилки бира по 500 ml с 5 процента алкохол, около 13 бутилки вино по 750 ml на 12 процента и малко над 18 бутилки спиртни напитки по 700 ml с 40 процента алкохол. В ежедневието, това може да се интерпретира като по една бира на всеки два дни, чаша вино на всеки четири дни и малка чаша спиртни напитки почти всеки втори ден.

На фона на тези данни, действителната консумация вероятно е още по-висока, тъй като статистиката не включва домашно произведен алкохол, който остава широко разпространен в България. По-значителни са индикаторите за риск от високо потребление на алкохол. Прогнозите на СЗО сочат, че до 2025 г. около 9.1 процента от българите над 15 години ще попаднат в категорията на тежките и постоянни пиячи. Тази група включва хора, които консумират над 60 ml чист алкохол дневно, което е еквивалентно на около 1.2 литра бира, половин литър вино или 150 ml спиртни напитки. Процентът сред мъжете е оценен на 16.6 процента, докато сред жените е значително по-нисък – 2.1 процента.

Здравословното въздействие е осезаемо. Измерено чрез показателя DALYs, който отразява загубените години на здравословен живот, употребата на алкохол струва на българите средно 6.4 години на човек. При мъжете загубата достига 9.5 години, в сравнение с 2.7 години за жените. През 2019 г. смъртността, свързана с алкохола, е била 38.9 смъртни случая на 100 000 души, нарастваща до 70.3 при мъжете и 13 при жените. Смъртността от рак, свързан с алкохола, е била 18.9 на 100 000 за мъжете и 4.3 за жените.

Тревожни са и данните за тийнейджърите. Според 2024 г. изследване на Европейското училищно проучване за алкохол и други наркотични вещества, повече от 40 процента от българските ученици са консумирали алкохол преди да навършат 13 години, а над 14 процента вече са изпитвали опиянение на тази възраст. Почти всеки четвърти ученик е заявил, че е пил алкохол повече от десет пъти през 2024 г., докато над четвърт от тях са консумирали алкохол между три и девет пъти.

Достъпът до алкохол остава лесен, като над 73 процента от учениците заявяват, че е лесно да се набави бира, 62 процента съобщават за същото за вино и 56 процента за спиртни напитки. Това подчертава слабото прилагане на ограниченията за продажба на алкохол на непълнолетни. Икономическите фактори също играят роля, особено акцизната политика. България прилага едни от най-ниските акцизни ставки за алкохол в Европейския съюз. Стандартна кутия бира с 5 процента алкохол се облага с данък от около 9.6 стотинки, или приблизително 0.05 евро. За спиртните напитки, акцизът е около 3.08 лева за бутилка от 700 ml с 40 процента алкохол, което е еквивалент на около 1.58 евро. Виното е напълно освободено от акциз, политика, която споделят само девет други държави в ЕС.

В средносрочен план, се очаква тези ставки да нараснат в съответствие с европейските практики, което би могло да доведе до повишаване на цените и постепенно влияние върху потребителските навици.