90% от възрастните с аутизъм в Обединеното кралство не са диагностицирани

Според ново проучване, около 90% от възрастните с аутизъм над 40 години в Обединеното кралство не са диагностицирани. Това е резултатът от най-голямото проучване на проблема, което подчертава, че тази група хора е изложена на значителни рискове от лошо здраве, социална изолация, мисли за самоубийство и намалена продължителност на живота. Изследователите призовават за спешни инвестиции в осведоменост и услуги.

Проучването, публикувано в Annual Review of Developmental Psychology, установява, че между 89% и 97% от възрастните с аутизъм над 40 години не са диагностицирани. Въпреки че аутизмът е широко признат и диагностициран в детска възраст, много възрастни са израснали без необходимата осведоменост и оценка, което им е попречило да получат подкрепа, свързана с диагнозата.

Здравословни рискове и предизвикателства

Изследването показва, че възрастните с аутизъм често се сблъскват с по-високи проценти на физически и психически здравословни проблеми. Те имат повишен риск от заболявания на имунната система, сърдечно-съдови заболявания, неврологични разстройства, както и от депресия и тревожност. Освен това, те са по-склонни да развият заболявания, свързани с напредването на възрастта, като Паркинсонова болест, остеопороза и артрит.

Доктор Гавин Стюарт, съавтор на проучването и ръководител на Re: Spect Lab в King’s College London, изрази загриженост относно недостатъчното внимание, което се отделя на аутизма в по-късна възраст. „Аутизмът в старостта често остава пренебрегнат. През последното десетилетие интересът към това какво се случва с аутистичните хора с възрастта значително нарасна“, заяви той в интервю за Euronews Health.

Нужда от инвестиции и осведоменост

Някои от данните от проучването са особено тревожни. Възрастните с изразени аутистични черти са шест пъти по-склонни да изпитват мисли за самоубийство или саморазрушителни действия, както и четири пъти по-висок риск от ранна деменция. Средната продължителност на живота на аутистичните хора в Обединеното кралство е 75 години, в сравнение с 81 години за неаутистичните.

Авторите на проучването предупреждават, че тези цифри може да са изкривени от високите нива на недиагностицирани случаи. „Част от проблема може да е генетичен, тъй като много заболявания споделят общи генетични фактори. Но голяма част произлиза от външни предизвикателства: стигма, бариери в образованието и заетостта, социална изолация и дори трудности при достъпа до физически упражнения“, обясни Стюарт.

Въпреки че процентът на аутизъм се е увеличил значително през последните десетилетия, изследователите смятат, че това е предимно резултат от по-добрата осведоменост и по-широките диагностични критерии, а не реално нарастване на случаите. Проучване от 2021 г. показа, че между 1998 и 2018 г. е имало увеличение от 787% в диагнозите на аутизъм.

Стюарт подчертава, че е необходимо спешно да се инвестират средства в подкрепа и услуги за тази уязвима група. „Подкрепата е изключително важна и се нуждае от много повече изследвания. Трябва да разберем какъв вид помощ хората искат и как да я реализираме ефективно“, добави той. Освен това, важно е да се работи върху осведомеността и идентифицирането на недиагностицирани аутистични лица. „Ако около 90% от хората над 40 години не са диагностицирани, това е огромна популация, която не получава необходимата подкрепа“, заключи Стюарт.