Резултатите от оставката на премиера Лекорну: Политическа криза във Франция

Франция е в дълбока политическа криза след внезапната оставка на премиера Себастиен Лекорну в понеделник. Тази оставка го поставя на мястото на най-краткосрочния премиер в съвременната история на страната. След Лекорну, Еманюел Макрон остава с ограничени опции, докато страната се бори с разделен парламент и нарастващи финансови проблеми.

След Лекорну, Франция остава без стабилно ръководство. Премиерът, който е пети под ръководството на Макрон от 2022 г. насам, не успя да спечели необходимата подкрепа в парламента, разделен на три блока: центристкия алианс на президента, лявата коалиция и крайнодясната партия Национален фронт. Никой от тези блокове не разполага с работещо мнозинство, а политическите сили изглеждат повече ангажирани в предизборната надпревара за президентските избори през 2027 г., отколкото в намирането на компромиси.

В допълнение към политическата несигурност, Франция се изправя пред сериозни финансови предизвикателства. Дефицитът на страната е почти 6% от БВП, което е два пъти над лимита, наложен от Европейския съюз. Дълговете на Франция са сред най-високите в блока, което прави приемането на бюджет с икономии изключително сложно. Досега два от предшествениците на Лекорну загубиха постовете си, опитвайки се да прокарат подобни мерки.

След оставката, Макрон трябва бързо да избере нов премиер. Възможно е да се опита да назначи нова фигура от своя центристки алианс, но бързото падение на Лекорну показва, че този подход е ограничен. Всяко правителство, водено единствено от неговата партия, вероятно ще срещне същото враждебно отношение от другите партии.

Една от алтернативите би могла да бъде назначаването на умерен представител от опозицията или дори на технократ, който да бъде възприеман като неутрален. Въпреки това, подобен ход носи значителни рискове. Назначаването на ляв представител би принудило Макрон да направи компромиси относно икономическите реформи, особено по отношение на противоречивата пенсионна реформа. От друга страна, избор на фигура от дясното крило би могло да отчужди левицата и да предизвика нови вотове на недоверие.

Ситуацията е усложнена от факта, че премиерството все повече се възприема като отровна чаша. С приближаващите президентски избори през 2027 г., малко политици искат да рискуват шансовете си, поемайки подобна отговорност. Възможно е Макрон да избере нови избори, но това би довело до нова политическа фрагментация и вероятно би укрепило крайнодесните или левите блокове.

Нарастващото напрежение може да принуди Макрон да се откаже от поста си. Опозицията, особено левите партии, настоятелно призовават за оставката му. Според Конституцията, при оставка, временно управление ще поеме председателят на Сената Жерар Ларше, а нови президентски избори трябва да бъдат организирани в рамките на 20 до 50 дни.

Сега Франция е под временно управление, след като Лекорну и неговите министри могат да управляват само текущите дела. Те не могат да предлагат значителни реформи или назначения. Най-належащата задача – приемането на бюджета за 2026 г. – остава зависима от ново правителство. Според френското законодателство, предложението за бюджета трябва да бъде внесено до 13 октомври 2024 г., за да има време за дебат и конституционен преглед.

Тази ситуация поставя Франция в нестабилно положение, а политическите преговори може да отнемат време, преди да се намери решение. Съществува и възможност за приемане на „специален закон“, който временно да удължи бюджета на предходната година, подобно на това, което стана през 2025 г. Това би позволило на държавата да продължи да финансира обществени услуги, докато политическите преговори продължават.