Обновления на местните данъци в България не се очакват през 2026 г.

Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националната асоциация на общините в България, обяви, че значителни промени в местните данъци и такси не се предвиждат за 2026 г.. Тя уточни, че между 40 и 50 общини вече са актуализирали местните си такси през настоящата година. В интервю за Българското национално радио, Георгиева напомни, че местните данъци и такси могат да бъдат коригирани само веднъж в рамките на календарната година.

Ако община планира промени за 2026 г., те трябва да бъдат реализирани през октомври или ноември, след едномесечна обществена консултация с местните жители. Георгиева подчерта, че бюджетите на общините в България разчитат основно на държавни субсидии и приходи от местни данъци и такси, като държавните средства представляват около 80% от общото финансиране. Тя обясни, че този факт поставя България сред най-централизираните държави в ЕС по отношение на местните финанси.

Финансови предизвикателства и проекти

„Където виждаме натрупани излишъци, причината е, че общините имат ограничения как да използват държавни средства. Балансите в средата на годината са нормални, тъй като не всички предоставени от държавата ресурси са изразходвани; много проекти все още са в процес на възлагане“, каза Георгиева. Тя допълни, че държавните трансфери не са закъснели, но плащанията по Националната инвестиционна програма (НИП) напредват по-бавно заради голямото количество искания.

В момента общините очакват уточнения относно процедурите за средства, финансирани от Българската банка за развитие (ББР). Според Георгиева, документи, описващи този процес, все още не са публикувани. За 2023 г. се очаква да бъдат разпределени 1,65 милиарда лева по НИП, от които 750 милиона от държавния бюджет и 900 милиона от ББР. Плащанията от държавата продължават, а след изчерпване на тези средства, на общините ще бъдат предоставени инструкции за плащания от ББР.

Георгиева отбеляза, че общините управляват широк спектър от инфраструктурни проекти. Всички промени в НИП могат да се извършват единствено чрез изменения в Закона за държавния бюджет, което не може да стане преди 1 януари 2026 г. Затова общините са насърчени да приоритизират важни проекти за водоснабдяване за включване в предстоящия бюджет.

Важността на европейските фондове

Националното събрание на общините участва в борда за водна криза, който, според Георгиева, е от съществено значение за координацията. „Надяваме се тази структура да работи активно и последователно. Кметовете са пряко отговорни пред гражданите и работят неуморно за реализиране на необходимите инвестиции в водоснабдяването и канализацията в партньорство с държавата“, добави тя.

Тя подчерта и значителната роля на европейските фондове, които надхвърлят 1 милиард лева (500 милиона евро), инвестирани в инфраструктура за водоснабдяване и канализация чрез държавни оператори. Общините получават допълнително финансиране за свои проекти чрез НИП. Георгиева акцентира, че общините отговорно изпълняват задълженията си. „Всеки кмет работи ежедневно, за да осигури на гражданите достъп до чиста питейна вода и добро качество на живот. Задачите пред местните власти се изпълняват отговорно в рамките на наличните ресурси“, завърши тя.