Избори в Косово: Политическата криза продължава след гласуването

В Косово се проведоха парламентарни избори, след месеци на политическа нестабилност. На 15 октомври 2025 г. около 2 076 290 граждани бяха поканени да упражнят правото си на глас за втори път в рамките на година, за да изберат 120 депутати. Предишните избори на 9 февруари не успяха да доведат до сформиране на правителство, а опитите за коалиция завършиха без успех, оставяйки страната под управлението на служебен кабинет.

Изборите бяха обявени за ключови в контекста на дълбоката политическа криза, която Косово преживява след обявяването на независимостта си през 2008 г.. Според анализатори, Албин Курти и неговото движение „Самоопределение“ (LVV) ще излязат на първо място, но вероятно няма да успеят да осигурят мнозинство, което би оставило етническите малцинства в ключова позиция за разрешаване на политическата задънена улица.

Какво показват резултатите от изборите?

Към 11:008,27% от регистрираните избиратели бяха упражнили правото си на глас, което е приблизително същият процент, както и в предишните избори. Независимо от усилията на Курти за постигане на консенсус, формалното съставяне на парламента отне месеци, след като неговата настояване за един кандидат за председател на парламента доведе до 50 безрезултатни гласувания.

Като служебен премиер, Курти е отказал да отстъпи от позициите си, а критиките към него от страна на опозицията стават все по-остри. Въпреки че е вероятно LVV да увеличи подкрепата си, особено след завръщането на около 300 000 граждани от диаспората, остава неясно дали това ще е достатъчно за постигане на >50% от гласовете, необходими за избор на 61 депутати.

Основни политически играчи и техните стратегии

На второ място, анализаторите предвиждат, че Демократичният съюз на Косово (PDK), воден от Бендри Хамза, ще играе важна роля. Хамза, виден икономист и бивш министър на финансите, обвини Курти в предизвикване на криза в отношенията с Вашингтон. Важно е и поддържането на комуникационни канали с сръбската общност в северната част на Косово.

Старият политически играч, Демократичният съюз на Косово (LDK), с лидер Люмир Абдиџику, обещава икономически реформи и борба с корупцията, което би могло да го направи трета политическа сила в следващото правителство. Неговият опит и амбиции за европейска интеграция поставят LDK в централна позиция за бъдещото управление.

На територията на сръбските региони, „Сърбската листа“, подкрепяна от Белград, се очаква да утвърди доминацията си. Според конституцията на Косово, 20 от 120 места в парламента принадлежат на малцинствата, което подчертава важността на тяхната роля в формирането на правителството.

Изборите в Косово отвориха врати за ново политическо бъдеще, но остава да се види дали ще успеят да разрешат сегашната задънена улица.