ЕС предлага санкции срещу Израел заради хуманитарната криза в Газа

В Европейския съюз започват дебати относно възможността за въвеждане на санкции срещу Израел поради влошаващата се хуманитарна ситуация в Газа. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за първи път предложи наказателни мерки, но призна, че одобрението на санкциите ще бъде трудно, предвид дълбоките разделения между държавите членки на ЕС. Тази нейна позиция беше изразена по време на годишната реч за състоянието на Съюза, която се проведе този месец, само няколко седмици преди втората годишнина от войната в Газа.

В необичайно остро осъждане на действията на Израел, фон дер Лайен критикува мащабите на израелската военна операция, която, според нея, е довела до „изкуствен глад“ в палестинските територии. След атаките на ХАМАС на 7 октомври 2023 г., при които загинаха 1 200 души и бяха взети 250 заложници, Израел започна мащабна военна операция в Газа, която вече е причинила смъртта на над 64 000 души, според данни от правителството на ХАМАС.

Предложение за мерки и трудности при одобрението

За да принуди правителството в Тел Авив да промени своя курс, Европейската комисия предложи пакет от мерки, сред които най-влиятелната е спирането на търговската част от Споразумението за асоциация между ЕС и Израел. Очаква се, че това ще струва на израелските износители около 227 милиона евро. За да влязат в сила, тези санкции изискват квалифицирано мнозинство от 27-те държави членки, което ще бъде трудно за постигане.

Майа де Ла Бом, журналистка от Euronews, коментира: „Разделенията в Европа са много дълбоки. От една страна, има държави, които искат да продължат с наложените санкции и вярват, че Палестина има право да бъде държава. От друга страна, има държави с исторически връзки с Израел, като Германия, Австрия и Чехия, които искат да запазят своята свещена връзка с Израел.“

С предложените мерки се предвижда и спиране на трансферите от бюджета на ЕС към двустранната програма за сътрудничество, както и санкции срещу израелски министри, подстрекаващи към омраза, и срещу насилствени заселници, които причиняват разрушения в Западния бряг. Реакцията на израелския министър на външните работи Гидеон Саар бе, че това е „неприемливо поведение между партньори“.

Резолюция на Европейския парламент

В контекста на дълбоките разделения, Европейският парламент прие резолюция (305 гласа „за“, 151 „против“ и 122 „въздържали се“), която призовава за мерки за прекратяване на войната в Газа и за намиране на решение на израелско-палестинския конфликт. Хилдегард Бентеле (Германия/ЕПП), председател на Делегацията за отношения с Израел, заяви пред Euronews: „Това не е времето“ да се предлагат санкции, особено в търговски аспект.

Според нея в резолюцията се посочва, че хуманитарната ситуация се е подобрила, и предложи „условна спиране“ на търговията или предоставяне на стимул за Израел, вместо наказание. В контекста на различията, нейният колега Лин Бойлан (Ирландия/Лявата) посочи, че „ако бяхме предприели действия по-рано, това щеше да изпрати много силно послание и вероятно щеше да спаси хиляди животи“.

ЕС традиционно поддържа решения за две държави, с Израел и Палестина, съществуващи мирно. Само 10 от 27-те държави членки на ЕС са признали палестинския суверенитет. Испания, Ирландия и Словения направиха това след началото на войната в Газа, а Франция, Белгия, Малта и Люксембург наскоро обявиха намерението си да направят същото. Бентеле изрази опасения относно този рискован ход: „Трябва да се уверим, че новата Държава Палестина признава правото на Израел да съществува, защото това е основният проблем в региона и че не подслонява терористи.“

Въпреки всичко, Бойлан приветства предложението и заяви: „Смятам, че Европейският съюз трябва да признае Държавата Палестина, но за мен основният приоритет трябва да бъде прекратяване на убийствата, защото ни трябва Палестина на палестинците, за да имат държава.“