Терианите: Идентичността, която размива границите между човека и животното

Терианите, които се самоидентифицират като не-човешки същества, от години присъстват на интернет форуми, но напоследък TikTok осветли тази предимно скрита общност. Те твърдят, че тяхната идентичност не е просто фантазия, а нещо, което формира основата на техния живот. Дори преди TikTok и преди социалните мрежи да станат ежедневие, много хора описваха дълбока и необяснима връзка с определени животински видове. Терминът „териан”, произлизащ от гръцката дума „териантроп”, означаваща наполовина човек, наполовина животно, започва да циркулира през 1990-те години в интернет форуми, като alt.horror.werewolves.

Разширяване на общността в дигиталната ера

Тази общност на терианите нарасна дискретно, предимно чрез пощенски списъци и сайтове от времето преди Facebook. Първоначално те се наричаха „otherkin”, обхващащи широк спектър от не-човешки същества — от дракони до елфи. Впоследствие, подгрупата, идентифицираща се с реални животни като вълци и лисици, стана различима. Няма единна доктрина сред терианите – някои тълкуват своята идентичност в духовен контекст, докато други я разглеждат от психологическа гледна точка.

Феноменът започна да набира скорост около началото на 2020-те години, когато алгоритъмът на TikTok започна да популяризира видеа на млади хора, много от които тийнейджъри, които показваха т.нар. „шифтове” или „квадробики” — движения, имитиращи начина на движение на четириноги животни. Това внесе нова видимост за общността и позволи на хора, които никога не са имали име за своите чувства, да открият съмишленици.

Разликата между терианите и фуритата

Често терианите биват бъркани с фуритата, но основната разлика е значима. Фуритата са хора, които се чувстват свързани с антропоморфни животински персонажи, обикновено фиктивни. Те участват в подкултура с ясно игриво измерение, докато терианите твърдят, че тяхната идентификация не е хоби, а дълбока част от тяхната същност. Изследвания показват, че терианите идентифицират себе си с животинските си видове на значително по-високо ниво в сравнение с фуритата.

Данните показват, че 85% от терианите се чувстват частично не-човешки, а много от тях възприемат своята идентичност не само като психично явление, а като съществуване, което не се вписва в традиционните човешки норми. Почти шест от десет териани изразяват желание изцяло да не бъдат хора, в сравнение с по-малко от четири от десет фурита.

Темата за психичното здраве остава сложна. Професионалистите не постигат единодушие относно терианската идентичност, която не е класифицирана като разстройство в DSM-5 или ICD-11. Важно е да се отбележи, че онлайн средата може да засили идентичностите, без критичния филтър, който би могъл да осигури професионалната подкрепа.

Този феномен на терианите подчертава нуждата от по-добро разбиране на идентичността в дигиталния свят, където много млади хора търсят общност и принадлежност. Важно е да се подходи с внимание и разбиране към тези нови идентичности, които често предизвикват полемики и неразбиране.