Растежът на центровете за данни в Индия: Възможности и предизвикателства

Индия преживява бързо разширение в сферата на изкуствения интелект и цифровите услуги, което води до значителен ръст в строителството на центрове за данни. Тези инфраструктури, които поддържат сървъри и мрежово оборудване, са от съществено значение за функционирането на всичко – от AI чатботове до стрийминг платформи и електрически превозни средства. Технологични гиганти като Google, Amazon Web Services и Meta, заедно с местни компании като Reliance Industries, инвестират милиарди в развитието на данни в Индия.

Google наскоро обяви инвестиция от 15 милиарда долара за изграждането на AI център за данни в Андра Прадеш, който ще бъде най-голям в страната. Според анализатори, капацитетът на центровете за данни в Индия ще нарасне с 77% до 2027 г., достигайки 1,8GW. Очаква се разходите за разширение да бъдат между 25 и 30 милиарда долара до 2030 г. Въпреки че Индия генерира 20% от глобалните данни, тя разполага само с 3% от капацитета на центровете за данни, а необходимостта от инфраструктура нараства.

До 2028 г. Индия ще стане най-големият потребител на данни в света, благодарение на увеличеното използване на интернет и мобилни устройства, както и на правителствени регулации, които изискват местно съхранение на данни. Разходите за развитие на инфраструктурата в Индия са на едно от най-ниските нива в света, след Китай, а цените на електричеството остават значително под тези в САЩ, Великобритания и Япония. Освен това страната разполага с висококвалифицирани специалисти в технологичната сфера.

Въпреки това, разширението на сектора поставя сериозни екологични предизвикателства, особено около използването на вода. Центровете за данни разчитат на системи за охлаждане, които изискват огромни количества вода. В Индия, където 18% от световното население разчита на само 4% от глобалните ресурси на прясна вода, това става критичен въпрос. Очаква се потреблението на вода от центровете за данни в Индия да се удвои от 150 милиарда литра през 2025 г. до 358 милиарда литра до 2030 г., което ще постави огромно натоварване на местните водоснабдителни системи, особено в урбанизирани райони като Мумбай, Хайдерабад, Ченай и Бенгалуру.

Местните общности вече започват да изразяват недоволство. Групи за защита критикуват плановете за изграждане на съоръжения на Google в Андра Прадеш, предупреждавайки, че съществуващият воден стрес в Вишакхапатнам може да се влоши. Google заяви, че използва рамка за оценка на рисковете от водни ресурси, за да прецени потенциалните въздействия върху местните водосбори преди да започне извличането на прясна вода.

Специалисти отбелязват, че регулаторната рамка на Индия за центровете за данни акцентира на защитата на данните и енергийната ефективност, но в значителна степен игнорира въпросите, свързани с използването на вода. Това създава „сляпа зона“, която може да застраши дългосрочната устойчивост на операциите. Според скорошно проучване, между 60% и 80% от центровете за данни в Индия могат да се сблъскат с високо ниво на воден стрес през това десетилетие, което да повлияе на критични услуги като банкиране, здравеопазване и транспорт, които разчитат на облачна инфраструктура.

Възможни решения вече се проучват. Компаниите се насърчават да рециклират пречистена домашна и индустриална вода, както и да внедряват технологии за охлаждане без вода, въпреки че прилагането им остава несигурно в различни части на страната. Специалисти предлагат да се избират райони с нисък воден стрес за нови съоръжения и да се наложи използването на непитейна вода за охлаждане, практика, която вече е приета от някои индустрии в Наги Мумбай.

Докато Индия се стреми да реализира своя цифров потенциал, е важно да се намери баланс между бързото разширение на центровете за данни и устойчивото управление на водните ресурси, за да се предотвратят конфликти за ресурси и да се осигури устойчива инфраструктура.