Предизвикателства при прехода към еврото в село Емен

Преходът на България към еврото поставя сериозни предизвикателства пред малките населени места, които не разполагат с основни услуги. Село Емен, разположено в Велико Търново, е един от примерите за трудности, с които се сблъскват местните жители. Селото, което има около двадесет възрастни жители, няма поща, банкомат или обществен транспорт. Липсата на основни услуги принуждава жителите да разчитат на принципа „всеки за себе си“.

Емен е известна туристическа дестинация с няколко къщи за гости, но липсата на мобилно покритие и надежден интернет усложнява живота на постоянните жители. Метеорологът Красимир Стойлов, който сега е на 66 години, споделя, че за да обменя спестяванията си в евро или да получи пенсията си, трябва да пътува не до Велико Търново, а до близкия град Павликени, на 17 километра дистанция.

„Тук е пълна бедност – това село умира. Тези, които имат роднини, ще разчитат на тях; тези, които нямат – да ни помогне Бог. В практиката, оставам без средства. Най-близкото място, което може да ме спаси, е Павликени, където мога да отида до банкомат. Това е на 17 километра. За да стигна там, ми трябват пари за дизел или бензин“, казва Стойлов.

Липса на основни услуги и адаптация към еврото

В Емен има един магазин, който работи само за час или два на ден и все още не е започнал да предлага евро. Продавачката Иванка Йорданова не се притеснява от първоначалното получаване на лева от възрастните клиенти и даването на ресто в евро. Тя обяснява: „Има малко хора тук, които пазаруват – около 20. В понеделник и петък доставяме хляб. Обменният курс е пред мен, деля го на 1.95583 и всичко излиза точно. Хората купуват основни стоки – хляб, мляко и малко наденица. Имам сол, захар, оцет, олио, лютеница, няколко бонбона. Не съм притеснена за връщането на ресто. Може да се случат измами. Както ги мамят с левове, така ще ги мамят и с евро. Няма гаранция.“

Заместник-кметът Владимир Стоянов не е обмислял обучение на жителите относно възможни измами или фалшиви евро банкноти. „Не вярвам в това. Дори не съм помислил за обучение. Тук сме 23 души, всички се познаваме. Кой ще мами кого?“, заявява той.

Обществен транспорт и местни инициативи

Регионалните власти посочиха, че кметовете в селата без пощи ще осигурят транспорт до общински центрове за обмен на лева в евро. В Емен обаче, Стоянов смята, че това е непрактично: „Какъв транспорт да организирам? Ще трябва да возя един или двама души в колата си. Хората са възрастни, всеки се е справил, всеки е намерил своя начин. Плащам с карта и ще се уверя, че имам само малка сума български левове.“

Стоянов сам може да се справи, тъй като получава заплатата и пенсията си по карта. Магазинът в Емен не разполага с терминал за плащане с карта, което означава, че жителите плащат в брой. За възрастните, първото запознаване с еврото вероятно ще дойде с пенсиите им през януари. Как ще конвертират спестяванията си, много от които са оставени в кеш за спешни случаи или погребални разходи, остава неясно.

Ситуацията в Емен подчертава практическите предизвикателства, пред които са изправени малките български села при прехода от лева към евро, особено когато липсват основна инфраструктура и услуги.