Нова ядрена ера: NASA планира реактор на Луната до 2030 г.

Съединените щати планират изграждането на ядрена реакторна инсталация на Луната до 2030 г., което повдига важни въпроси относно космическата стратегия на страната и използването на ядрена енергия извън Земята. Тази амбициозна идея предизвика дискусии сред експертите по ядрена енергия, които взеха участие в предаването на Euronews Tech Talks.

Когато представители на NASA обявиха, че целят да стартират ядрена реакторна инсталация на Луната, много специалисти изразиха притеснения относно безопасността на такова устройство на естествения спътник на Земята. Въпросите, които възникват, включват каква е причината за ускоряване на времевата рамка и какво означават тези планове за по-широката стратегия на NASA в космоса.

Исторически контекст на ядрена енергия в космоса

Идеята за ядрена енергия в космоса не е нова. През 1965 г. САЩ стартираха проекта SNAP-10A, първият ядрени реактор в орбита, който работеше 43 дни, преди да бъде спрян поради технически проблем. По-късно, по време на мисията Аполон, бяха използвани термоелектрически генератори на радиоизотопи – по същество ядрени батерии – за захранване на лунната експлорация.

Тези проекти положиха основите на Fission Surface Power Project на NASA, който има за цел да подпомогне продължителната експлорация на Луната и Марс и дори да осигури дългосрочно присъствие на човечеството там.

Предизвикателства и алтернативи

Съществуват и други технологии за захранване, които биха могли да бъдат използвани. Според Симон Мидълбърг, съдиректор на Nuclear Futures Institute в Университета на Бангор, ядрена енергия е много енергийно плътна и може да бъде активирана и деактивирана при необходимост. Въпреки това, астрофизикът Алфредо Карпинети посочва, че соларните панели биха могли да бъдат друга опция, особено ако са разположени в региони с постоянна слънчева светлина.

Датата 2030 г. е предизвикателна, тъй като поставя значителни технически предизвикателства. Луната няма атмосфера, което означава, че инженерите ще трябва да намерят решение за управлението на топлината, генерирана в реактора. Васкуларната природа на Луната изисква изграждането на система, способна да издържи на големите температурни колебания.

Въпреки сложността на задачата, Мидълбърг остава оптимист за времевата рамка на САЩ: “Това е бърз график, но е постижим, просто е необходима постоянна работа”. Карпинети обаче е на противоположното мнение: “Планът на САЩ да имат ядрения реактор на Луната до 2030 г. е напълно нереалистичен”, като подчертава, че техническите предизвикателства са сложни и не могат да бъдат преодолени за четири години.

Европейски инициативи

САЩ, Китай и Русия не са единствените, които работят по ядрени проекти на Луната. Италианската агенция за нови технологии, енергийно и устойчиво икономическо развитие ENEA, заедно с Thales Alenia Space Italy и Департамента по енергетика на Политехническия университет в Милано, разработва проект наречен Селена. Този проект, финансиран от Италианската космическа агенция, цели да ускори собствените енергийни програми за Луната.

Част от проекта е проектиране на ядрена реакторна инсталация на Луната, която да произвежда енергия за различни дейности на лунната повърхност, като научни изследвания и планиране на бъдещи пътувания до Марс. Според Франческо Лоди, изследовател в ядрения отдел на ENEA, реакторите на Луната ще бъдат много по-малки и компактни в сравнение с тези, които функционират на Земята.

Тези иновации, разбира се, поставят нови предизвикателства, особено по отношение на материалите, които трябва да издържат на екстремните температури на Луната за продължителни периоди от време. Лоди добавя, че проектът Селена цели да укрепи позицията на Италия в космическия и енергийния сектор, но ще изисква сътрудничество с европейски партньори и международни участници за реализирането на амбициозните си цели.