NASA планира ядрена реакторна станция на Луната до 2030 г.

NASA обяви амбициозен план за изграждане на ядрена реакторна станция на Луната до 2030 г.. Тази инициатива повдига важни въпроси относно стратегията на САЩ в космоса и потенциалната употреба на ядрена енергия извън Земята. Специалисти в областта на ядрената енергия обсъдиха предизвикателствата и възможностите по време на предаването Euronews Tech Talks.

Технологията за ядрена енергия в космоса не е нова. През 1965 г., САЩ изстреляха SNAP-10A, първият ядрен реактор в орбита, който работи 43 дни, преди да спре поради технически проблем. През 60-те и 70-те години на миналия век, мисии от програмата Аполо използваха радиоизотопни термоелектрически генератори, известни като ядрени батерии, за захранване на лунните изследвания.

Предизвикателства и алтернативи за ядрена енергия на Луната

Според Симон Мидълбърг, съдиректор на Nuclear Futures Institute в Университета на Бангор, ядрената енергия предлага значителни предимства: „Тя е дистрибуируема, можете да я включвате и изключвате, когато желаете.“ Въпреки това, той признава, че ядрена енергия не е единственото решение за захранване на лунните операции.

Алфредо Карпинети, астрофизик и кореспондент на IFL Science, подчерта, че слънчевите панели също могат да бъдат ефективни, стига да са разположени в области с постоянна слънчева светлина. „Може да е комбинация от слънчеви панели и батерии“, добави той, описвайки възможните хибридни решения.

Реалност и геополитика на проекта

Изграждането на ядрен реактор на повърхността на Луната не е лесна задача. Без атмосфера, инженерите трябва да намерят решение за управление на топлината, генерирана в реактора, която на Земята лесно би се освобождавала в околната среда. Температурните вариации на Луната също представляват предизвикателство, изисквайки изграждане на система, устойчива на значителни температурни колебания.

Независимо от тези трудности, Мидълбърг остава оптимистичен относно графика на САЩ за 2030 г.: „Това е динамичен срок, но е постижим с постоянни усилия.“ Въпреки това, Карпинети е на противоположното мнение. Той смята, че планът на САЩ е „напълно нереалистичен“, особено с оглед на сложността на техническите предизвикателства и факта, че надеждна система за кацане на Луната още не е разработена.

Той добави, че ускорението на разработката на ядрения реактор от NASA е повлияно от геополитически фактори. „Те искат да направят нещо по-бързо от Китай и Русия,“ твърди Карпинети, свързвайки решението на бившия президент на САЩ, Доналд Тръмп, за намаляване на финансирането на NASA с необходимостта да се демонстрира активност в космическия сектор.

Европейските проекти също не остават на заден план. Италианската национална агенция за нови технологии, енергия и устойчиво икономическо развитие ENEA работи по проект на име Селена, който цели изграждането на ядрена реакторна станция на Луната за енергийно захранване на различни дейности, включително изследвания и планиране на бъдещи мисии до Марс.

Според Франческо Лоди, изследовател в ядреното отделение на ENEA, тези реактори ще бъдат значително по-малки и компактни в сравнение с тези на Земята, „ще се побират в стая на стандартна сграда“. Той подчерта, че проектът Селена има за цел да укрепи позицията на Италия в космическия и енергийния сектор, но ще изисква сътрудничество с европейски партньори и международни актьори за реализиране на тези амбиции.