Мисия Луна: САЩ планират ядрена реакция до 2030 г.

Плановете на NASA за изграждане на ядрена реакция на Луната поставят под въпрос стратегията на САЩ за космоса и насочват вниманието към възможностите за използване на ядрена енергия извън Земята. Американските космически власти обявиха, че целят да стартират ядрена реакция на Луната до 2030 г., но експертите в сферата не са единодушни относно осъществимостта на този амбициозен план.

По време на епизода на Euronews Tech Talks, специалисти по ядрена енергия обсъждат най-реалистичните сценарии за внедряване на ядрена енергия на Луната. Въпросите около безопасността на ядрена реакция на естествения спътник на Земята предизвикват сериозни притеснения. Според Симон Мидълбърг, съдиректор на Nuclear Futures Institute в Университета на Бангор, ядрена енергия е изключително енергийно плътна и е единственото решение за Луната и по-далеч.

Ядрената енергия: не е нова концепция

Идеята за ядрена енергия в космоса не е нова. Още през 1965 г. САЩ стартираха SNAP-10A, първият ядрени реактор в орбита, който работи 43 дни, преди да бъде изключен поради технически проблем. По-късно, по време на мисията Apollo през 60-те и 70-те години, бяха използвани радионуклеарни термоелектрически генератори, които действат като ядрени батерии.

NASA планира да разработи проекти за ядрена повърхностна мощност, целящи да поддържат продължителна експлорация на Луната и Марс. Въпреки това, ядрена енергия не е единствената опция за захранване на мисиите. Алфредо Карпинети, астрофизик и кореспондент за космоса в IFL Science, посочва, че слънчевите панели също могат да бъдат ефективни, стига да са поставени в региони с постоянна слънчева светлина.

Предизвикателства пред ядрената реакция на Луната

Изграждането на ядрена реакция на Луната е сложна задача. Луната няма атмосфера, което означава, че инженерите трябва да намерят начин за управление на топлината, генерирана от реактора. Температурните вариации на Луната също представляват техническо предизвикателство, изисквайки изграждането на система, способна да издържа на огромни температурни колебания.

Въпреки трудностите, Мидълбърг остава оптимистично настроен относно срока от 2030 г.: „Това е динамичен график, но е постижим. Просто изисква постоянни усилия“. Обаче Кarpинети не споделя това мнение, като смята, че техническите предизвикателства са твърде сложни за преодоляване в рамките на четири години, особено предвид факта, че надеждна система за кацане на Луната все още не е разработена.

Европейски усилия в ядрената енергия на Луната

САЩ, Китай и Русия не са единствените държави, които работят по ядрени проекти на Луната. Италианската национална агенция за нови технологии, енергия и устойчиво икономическо развитие (ENEA) разработва проект под името Селена, финансиран от Италианската космическа агенция, който цели ускоряване на енергийни програми за Луната.

Част от този проект включва проектиране на ядрена реакция на Луната, която да произвежда енергия за различни дейности на повърхността. Според Франческо Лоди, изследовател в ядрения отдел на ENEA, тези реактори ще бъдат значително по-малки и по-компактни в сравнение с настоящите на Земята.

Лоди подчерта, че проектът Селена цели да укрепи позицията на Италия в космическия и енергийния сектор, но ще изисква сътрудничество с европейски партньори и други международни участници, за да стане реалност.