Изкуственият интелект увеличава кибератаките в Европа през 2025 г.

Европа е един от най-силно засегнатите региони от кибератаки през 2025 г., според доклад на американската компания за облачна сигурност NETSCOUT. В първата половина на годината са регистрирани над 8 милиона цифрови атаки, като континентът е сред най-уязвимите. Много от атаките предизвикват прекъсвания, продължаващи между пет и 15 минути, и целят телекомуникационни компании в Германия, Франция, Полша, Русия и Саудитска Арабия.

Според NETSCOUT страните от Европа, Близкия Изток и Африка (EMEA) са понесли 3,2 милиона атаки с разпределено отказване на услуга (DDoS) през тази година. Тези атаки натоварват целевите системи, уебсайтове или мрежи, като изкуственият интелект (AI) играе ключова роля в тяхното изпълнение. Държави и хактивисти използват AI, за да заобиколят мерките за сигурност и да разпространяват атаките през множество интернет доставчици, за да избегнат откритие.

Нарастваща заплаха от нови технологии

Според NETSCOUT, DDoS атаките вече се считат за „прецизно насочени оръжия на геополитическото влияние“, които могат да дестабилизират критичната инфраструктура и да създадат „безпрецедентен кибер риск“ за организациите по света. „Тъй като хактивистките групи използват все повече автоматизация и споделена инфраструктура, организациите трябва да осъзнаят, че традиционните защити вече не са достатъчни“, заяви Ричард Хъмел, директор по разузнаване на заплахите в NETSCOUT.

Допълнителни данни от доклад на AI компанията Anthropic показват, че през юли е била предотвратена операция, в която техният чатбот Claude е бил използван за извършване на мащабни кражби и изнудване на лични данни. Потенциалните жертви са били заплашвани с откуп, надвишаващ 500 000 долара (приблизително 430 000 евро).

Използване на AI в кибератаките

Хактивистите активно използват AI асистенти и големи езикови модели (LLMs) като WormGPT и FraudGPT, за да координират атаките. Ракеш Кришнан, старши анализатор на заплахи в индийската компания Netenrich, описва FraudGPT като AI бот, продаван в тъмен интернет, предназначен изключително за „офанзивни цели“, като създаване на фишинг имейли и разбиване на пароли.

Кришнан дава пример с FraudGPT в свой блог, където представя текстово съобщение, което имитира Bank of America, призоваващо потребителя да провери важен линк за „осигуряване на сигурността на онлайн банковата си сметка“. Освен това Даниел Кели, изследовател по сигурността, отбелязва, че WormGPT разполага с много от същите функции, но може също така да извършва атаки за компрометиране на бизнес имейли (BEC), при които киберпрестъпниците се представят за изпълнителни директори с цел да накарат служители да им изпратят пари или данни.

В доклада на NETSCOUT се посочва, че глобалните събития също са основен катализатор за увеличаването на кибератаките. Пример за това е Световният икономически форум в Давос, Швейцария, където са регистрирани над 1 400 атаки – двойно в сравнение с предходната година. Италия също е била обект на множество DDoS атаки през февруари и март, насочени към регионални и местни публични органи, в отговор на „серия от политически дискусии“.

Възходът на кибератаките през 2025 г. е свързан и с нарастващи регионални конфликти, като тези между Пакистан и Индия, както и между Иран и Израел, които са довели до над средно ниво на DDoS атаки. Според доклада, Иран е понесъл над 15 000 кибератаки от 13 юни, като 2 800 от тях са се случили в един ден, което подсказва, че страната е основна цел.