ЕС започва изплащането на 150 млрд. евро за отбрана през 2026 г.

Европейската комисия обяви, че ще започне изплащането на средствата от програмата за заем за отбрана на стойност 150 милиарда евро в началото на 2026 г. Целта на програмата, известна като SAFE (Security Action for Europe), е да се увеличи съвместната доставка на военна техника и да се укрепи индустриалната база за отбрана в Европейския съюз.

На заседание във вторник комисарите одобриха предварителното разпределение на заемите за 19 държави, които са подали заявки за достъп до програмата. Андриус Кубилиус, комисар за отбрана и космос, определи това като „голяма крачка напред за нашата готовност в сферата на отбраната“. Заявките от само пет държави представляват над две трети от общата налична помощ, като Полша ще получи самостоятелно 43,7 милиарда евро. На второ място е Румъния с 16,7 милиарда евро, следвана от Франция и Унгария (по 16,2 милиарда евро всяка) и Италия с 14,9 милиарда евро.

Държавите, които са подали заявки за помощ, имат срок до 30 ноември да представят подробни национални инвестиционни планове. Комисията ще ги оценява, преди да ги представи на Европейския съвет за одобрение. Според Кубилиус, целта е да се подпишат договорите за заем в първото тримесечие на 2026 г., а плащанията да започнат „незабавно“. Той добави, че „нямаме време за лукса на постепенно подобрение“ в готовността за отбрана.

Програмата SAFE цели да увеличи закупуването на приоритетни отбранителни продукти, включително боеприпаси, ракети, артилерийски системи, дронове, системи за противодействие на дронове, както и системи за противовъздушна отбрана. Важно изискване е продуктите да са произведени в Европа, като не повече от 35% от разходите за компоненти могат да произхождат от извън ЕС, ЕИП-ЕФТА или Украйна. Някои от най-чувствителните технологии, като напреднали дронове и системи за противовъздушна отбрана, имат строги условия за допустимост.

Трети страни, които имат партньорство за сигурност и отбрана с ЕС, могат да увеличат участието си до същото ниво, каквото имат държавите членки, при условие че сключат второ двустранно споразумение с блока. Канада и Великобритания изразиха намерение бързо да постигнат такива споразумения, а евродепутатите ще обсъждат рамката за преговори през тази седмица.

Държавите, които поискаха средства, трябваше да представят минимални и максимални заявки, като окончателното разпределение ще бъде в средата за тези, които са поискали големи суми, посочи Кубилиус. Комисията ще разгледа и фискалното пространство, налично за всяка държава, когато вземе своето решение по-късно през годината. Схемата е изгодна за държави, чийто кредитен рейтинг не е толкова висок, колкото на Комисията, което означава, че ще получат по-добри лихвени проценти. Например, Германия не е поискала никакви средства от SAFE, но Кубилиус подчерта, че някои от държавите, които не са поискали заеми, имат намерение да използват механизма за покупка на техника, тъй като вероятно ще им осигури по-добри цени.

Комисарят добави, че изпълнителната власт на ЕС разглежда и допълнителни механизми за финансиране на отбраната, които ще бъдат изложени в Пътна карта за готовност 2030, която ще бъде представена на държавите членки през октомври.