ЕС и Централна Азия задълбочават сътрудничество в транспорта и енергетиката

Европейският съюз (ЕС) разширява своето сътрудничество с Централна Азия, акцентирайки на транспортната свързаност, инвестициите в енергийния сектор и сътрудничеството в областта на критичните суровини. Възходът на Узбекистан като ключов партньор подчертава значението на съвместните усилия, насочени към създаването на транспортни коридори и задоволяване на нуждите от стратегически ресурси.

Той Клаар, посланик на ЕС в Узбекистан, коментира, че последната година е била решаваща за укрепването на отношенията между ЕС и Централна Азия. „Инвестициите нарастват, планирането става по-координирано, а коридорът започва да се състои не само като бърз, но и икономически жизнеспособен“, заяви Клаар пред Euronews на събитие в Ташкент. Става въпрос за Транс-каспийския транспортен маршрут, който свързва Централна Азия с Европа.

Транс-каспийският коридор е важен не само за преместването на китайски стоки на запад. Според Клаар, основната му цел е да предостави на страните от Централна Азия повече възможности за износ към Европа, внос на по-висококачествени стоки и намаляване на зависимостта от единични маршрути или партньори. „Няма смисъл да се говори само с едната страна на Каспийско море“, добави той, като обясни защо ЕС все повече обединява страните от Централна Азия и Южния Кавказ.

Суровини с добавена стойност

Друг важен аспект на сътрудничеството е обменът на критични суровини, които играят ключова роля в зелените и цифровите преходи на Европа. Централна Азия разполага със значителни запаси от тези суровини, но ЕС настоява, че партньорството трябва да надхвърли само извличането им. „Не искаме да изкопаем дупка и да оставим лъжица зад себе си“, подчерта Клаар, като наблегна на необходимостта от местно усъвършенстване на материалите и обучение на местни работници.

Според него надеждни и достъпни транспортни маршрути са задължителни за функционирането на тези вериги от стойности, свързващи суровини, преработка и европейска индустрия в единна система. Сътрудничеството в енергийния сектор също се ускорява, а Клаар посочи важни проекти, подкрепяни от ЕС, включително финансирането от 900 милиона евро от Европейската инвестиционна банка за хидроелектрическата станция Камбарта-1 в Киргизстан.

Нова рамка за реформи

Дискусиите обхванаха и Споразумението за подобрено партньорство и сътрудничество (EPCA) между ЕС и Узбекистан, подписано по време на неотдавнашното посещение на президента Шавкат Мирзийоев в Брюксел. За разлика от предишните споразумения, Клаар заяви, че EPCA вгражда принципи на правовата държава, правата на човека, демократично управление и устойчиво развитие в основата си, като въвежда съвременни, съвместими с правилата на СТО, регулации за търговия, услуги, обществени поръчки и интелектуална собственост.

Джавлон Вахабов, директор на Международния институт за Централна Азия, определи 2025 г. като „забележителна година“ за отношенията между ЕС и Централна Азия, цитирайки първия по рода си самит ЕС-Централна Азия в Самарканд, министърски срещи и икономически форуми. Той подчерта, че „мозъчните тръстове“ играят ключова роля в превръщането на високопрофилната дипломация в практически резултати.

Въпреки че новата стратегия на ЕС за Централна Азия все още е в процес на разработка, Клаар увери, че сътрудничеството на място вече се е променило драстично от 2019 г. насам, особено в областите на транспорта, свързаността, енергията и суровините. „Документите може да отнемат време“, подчерта той, „но реалността вече се движи напред.“