Цифрова идентичност за всички български граждани до 2030 г.

До края на 2030 г. всеки български гражданин ще разполага с цифрова идентичност, съгласно новата Стратегия за цифрова трансформация на Република България 2026–2030, която бе публикувана за обществено обсъждане. Тази стратегия предвижда изграждането на модерна и устойчива цифрова инфраструктура, съответстваща на европейските архитектурни стандарти и регулаторни изисквания.

В рамките на стратегията се акцентира на необходимостта от технологични решения в различни области като здравеопазване, образование, сигурност и земеделие. Целта е те да подпомагат по-добро информирано вземане на решения, ефективно използване на ресурсите и предсказуемо управление на публичните услуги. Планира се създаването на устойчив цифров екосистем, в която на ниво Европейски съюз целта е ясна: всички граждани на ЕС да имат сигурна електронна идентификация (eID) до 2030 г.

Конкретни мерки за постигане на целите

За реализирането на тази инициатива в България са предвидени редица мерки. Те включват хармонизиране на националното законодателство за електронна идентификация с европейските стандарти, създаване и приемане на Европейския цифров портфейл, както и популяризиране на предимствата на електронната идентификация сред гражданите и бизнеса.

Друго важно направление е поддържането и допълнителното развитие на националния eIDAS възел, който ще осигури достъп до трансгранични цифрови публични услуги в страните членки на ЕС. Продължава работата и по Системата за издаване на български лични документи в рамките на генерирането от 2019 г. Паралелно с тези усилия, цифровизацията на ключовите публични услуги ще напредва, като целта на ЕС е основните услуги да бъдат напълно достъпни онлайн за гражданите и бизнеса.

Революция в здравеопазването и публичните услуги

В България това включва редизайн и изграждане на нови регистри, като обновяване на Търговския регистър и Регистъра на непрофитните юридически лица, в съответствие с регистъра на действителните собственици. Важно е и интегрирането му с европейската платформа BORIS за информация относно действителните собственици. Планира се и модернизация на Регистъра на имотите на Агенцията по вписванията.

Освен това, ще бъде изградена единна информационна система за управление на собствеността на етажната собственост, която ще включва два отделни регистъра. В здравеопазването акцентът е поставен върху осигуряване на достъп до електронни здравни досиета за всички граждани на ЕС. За България това означава, че възрастните хора и тези с тежки заболявания ще имат достъп до своите здравни досиета, а електронното здравно досие ще се разшири, за да включва и протоколи за високозастрахователни лекарства.

В заключение, разработването на Национална цифрова платформа за медицинска диагностика ще спомогне за укрепване на цифровите здравни услуги и ще предостави значителни ползи за обществото. Страната ни е на път да се присъедини към цифровата революция, която ще промени начина, по който взаимодействаме с публичните услуги и здравеопазването.