Централна Азия обединява усилия срещу дезинформацията

В глобален контекст, дезинформацията представлява сериозен проблем, който засегна и страните от Централна Азия. На неотдавнашна конференция в Баку, представители на тюркските държави обсъдиха координиран подход за справяне с фалшивите новини, особено в контекста на глобалните технологични платформи, които избягват националните регулации.

Зарина Калмуратова, главен специалист в Министерството на културата, информацията и младежката политика на Киргизстан, изрази своето разочарование относно ограниченията, пред които е изправено правителството в борбата с дезинформацията. Тя подчерта, че гражданите разпространяват неверни информации чрез платформи като YouTube и Instagram, а правителството не може да реагира адекватно. „Как можем да наложим националните закони, когато информацията преминава през глобални платформи?“, запита тя в интервю за Euronews.

След приемането на закон срещу фалшивите новини през 2022 г., критиците изразиха опасения, че той може да се използва за цензура. Въпреки това, Калмуратова увери, че тези страхове не са се реализирали. „Не се случи блокиране на сайтове или ограничаване на свободата на словото,“ добави тя. Според новия закон, гражданите, които смятат, че са станали жертва на дезинформация, могат да поискат намеса от правителството, като властите изискват от нарушителя да премахне съдържанието в рамките на 24 часа.

Натиск върху глобалните платформи

Въпреки това, дори и тези механизми за прилагане на закона не работят ефективно, когато съдържанието е публикувано на международни платформи. Калмуратова предложи да се наложи натиск върху технологичните гиганти като Meta и Google да установят официални операции в тюркско говорещите нации, което да осигури механизми за отговорност. „Това би било голяма стъпка в борбата срещу дезинформацията,“ обясни тя на конференцията, която събра медийни представители от цялата Организация на тюркските държави (OTS).

OTS включва Турция, Азербайджан, Казахстан, Киргизстан и Узбекистан като пълноправни членове, докато Унгария, Туркменистан и други участват като наблюдатели. Тези нации обхващат обширна географска площ от Югоизточна Европа през Кавказките планини до Централна Азия.

Стратегии за доверие и координация

Канат Исхаков, заместник-министър на културата и информацията на Казахстан, представи допълнителна стратегия, насочена към създаване на надеждни алтернативи. „Трябва да разработим координирани подходи към журналистическите стандарти за цифровите услуги, за да изградим доверие у аудиторията,“ заяви Исхаков. Той подчерта важността на хомогенизирани стандарти и съвместно производство на съдържание, което показва, че тези държави осъзнават, че успехът в борбата с дезинформацията зависи не само от прилагането на закони, но и от изграждането на доверие.

Срещите в Баку, включително 12-ото работно заседание по медии и информация и 7-та министърска конференция, представляват последната стъпка в усилията на OTS да установи общи медийни политики в контекста на разнообразни политически системи. Тази инициатива повдига сложни въпроси относно баланса между защитата на гражданите от вредни лъжи и запазването на пространството за легитимна критика и дебат. Опитът на Киргизстан илюстрира както привлекателността, така и ограниченията на регулирането на национално ниво в свързаната цифрова среда.

Следващият медийни форум на OTS ще се проведе в Турция, където държавите членки ще разгледат въпроси като как правителствата могат да прилагат стандарти, когато платформите оперират глобално, как да се изгражда обществено доверие и как регионалното сътрудничество може да предостави отговори, които индивидуалните нации не могат да постигнат сами.