Най-малко 75 загинали в Газа след израелски бомбардировки

Израелските военни продължават операцията си за контрол над Газа, като в резултат на бомбардировки са загинали най-малко 75 души. Конфликтът, който продължава вече 23 месеца, унищожава цели квартали и принуждава жителите да търсят убежище, което става все по-трудно. Един от най-смъртоносните удари удари лагер за разселени лица в района на Тал ал-Хава, където бе заличено цяло семейство с петима членове, включително три деца.

Свидетели описват как осколки удрят палатките, а деца крещят в ужас, докато бомбите падат. Бомбардировки са регистрирани в различни райони на Газа Сити, включително в Зайтун, Сабра, Туфах, Наср и Шуджайя. В Туфах сами поне осем души загинаха, а стотици бяха ранени, според местните спешни служби. В Шуджайя удар по жилищна сграда уби двама души, а в Зайтун три членове на семейството ал-Гаф бяха изтеглени от руините.

Много от разселените жители се опитват да намерят безопасно място, но срещат нови опасности, тъй като израелските танкове напредват в райони като Шейх Радван, унищожавайки домове и запалвайки огньове в палатъчни лагери. Болниците, включително болница ал-Шифа в Газа Сити, са пренатоварени, а в моргите телата на загиналите се трупат. На 15 март 2024 г. само в Газа Сити загинаха 44 души. Общо в енклава броят на жертвите нарасна до 75, като израелските атаки удариха централни бежански лагери като Нусейрат и южни райони като Рафах, където хора, търсещи помощ, бяха обстрелвани.

Генерал Ефи Дефрин, говорител на израелската армия, заяви, че войските в момента контролират 40% от Газа Сити и че операциите ще „се разширят и интензивират“ в следващите дни. Сателитни изображения потвърдиха наличието на значителен израелски военен контингент и модели на принудително разселване от северните и централни квартали към западната част на града.

Масовото разселване влошава условията за тези, които бягат на юг, където палатъчните лагери са пренаселени, а цените на основните стоки са скочили. Шорук Абу Ейд, бременна жена, разселена в Кхан Юнис, разказа за липсата на лична пространство и спокойствие, докато общността й се бори с наплива на новопристигнали.

Паралелно с военните операции, Съединените щати чрез държавния секретар Марко Рубио се опитват да прехвърлят отговорността за израелските нарушения върху държави, които планират да признаят палестинска държава в ООН. Вашингтон наложи санкции на три палестински правозащитни организации: Ал-Хак, PCHR и Ал Мезан, обвинявайки ги в взаимодействие с Международния наказателен съд за разследване на израелски граждани.

Министерството на външните работи на Израел критикува Франция за активната й позиция по палестинските въпроси, а служители от ЕС, включително вицепрезидентът Тереза Рибера, осъдиха продължаващото насилие като „геноцид“ и критикуваха бездействието на блока.

ЮНИСЕФ описа Газа Сити като „град на страх, бягство и погребения“, където почти един милион жители са затворени сред колапсиращи основни услуги. Болниците са на ръба на колапса, като само 11 функционират частично, а само пет неонатални интензивни отделения са в експлоатация, обслужващи до 200% от капацитета си. Децата страдат от недохранване, глад и наранявания, причинени от бомбардировките.

Тес Инграм, регионален мениджър по комуникации на ЮНИСЕФ, разказа за деца с тела „разпокъсани от осколки“ и широкоразпространен глад, видим дори при кратки посещения на клиники. Родителите разпределят храната, за да запазят децата живи, често оставайки гладни сами. Продължаващата блокада и недостигът на помощ влошават недохранването, особено сред децата, които се връщат в спешните отделения след предишно лечение.

ЮНИСЕФ е доставил терапевтична храна на над 3 000 недохранени деца, предоставил е подкрепа на новородени и бременни или кърмещи жени и е осигурил безопасна вода и временни учебни центрове. Въпреки тези усилия, нуждите значително надвишават ресурсите, като детското недохранване нараства рязко през последните месеци.

ЮНИСЕФ призова всички страни да защитят децата, да позволят на помощта да достигне безопасно до семействата и да освободят заложниците. Инграм подчерта необходимостта от незабавна международна реакция, предупреждавайки, че неуспехът да се намесим ще доведе до предотвратими смъртни случаи и страдания сред децата в Газа. „Цената на бездействието ще се измерва в живота на деца, погребани под руините, изтощени от глад и заглушени, преди изобщо да имат възможност да говорят,“ каза тя.