Масирана руска атака с дронове и ракети удари Украйна

На 7 септември 2023 г. Украйна стана жертва на една от най-големите руски атаки с дронове и ракети от началото на пълномащабната инвазия, при която загинаха най-малко четирима души и повече от 44 бяха ранени. Президентът Владимир Зеленски потвърди информацията, посочвайки, че спешните служби работят активно в различни засегнати градове. Киев бе сред най-силно пострадалите места.

Локалните власти съобщават, че млада майка и новороденото ѝ дете загинали при удар на дрон в жилищен блок в Свиатошинския район. Свидетели описват опустошителната сцена: взривната вълна изхвърлила жената от апартамента, докато детето ѝ било намерено безжизнено под развалините. Кметът на Киев Виталий Кличко съобщи, че поне седем жители са хоспитализирани, включително бременна жена, която се нуждаела от спешно цезарово сечение след тежки изгаряния. Лекарите успели да родят бебето преждевременно, но и майката, и детето остават в критично състояние.

Опустошителни щети и международна реакция

Поредната атака запали няколко сгради в Киев, включително три многоетажни блока в Свиатошински и един в Дарницки район, където част от четиристепенна структура се срутила. Пожарите обхванали и складове, както и паркирани автомобили, увеличавайки разрушенията. В Дарницки, възрастна жена загинала в убежище, въпреки че точната причина за смъртта остава неясна. Жителите описват терора на нощта, с дронове, ревящи над главите им, стени, които рухват, и семейства, бягаши в улицата сред шрапнели и пламъци.

За първи път от началото на войната, сградата на Министерския съвет в централна Киев е била пряко ударена, причинявайки пожар, който е бил овладян до сутринта. Първоначалните доклади не уточняват дали атаката е извършена с ракета, дрон или падащи отломки, но източници в украинските медии предполагат, че правителственият комплекс е бил целенасочено атакуван. Символиката на нападението предизвика силна международна реакция, като европейски лидери го определят като грубо отхвърляне на текущите усилия за мир.

Атаката не е била ограничена до Киев. В Кривой Рог Русия удари жилищни блокове, бизнеси и образователни заведения, оставяйки поне трима души хоспитализирани. В Одеса също имаше удари по жилищни сгради и цивилна инфраструктура, което доведе до множество пожари. В Полтавска област отломки от дрон повредиха общинска сграда, мост и индустриални съоръжения в Кременчук, а железопътната инфраструктура в региона също бе засегната. Запорожие съобщи за щети на индустриален цех, но без жертви.

Въздушните сили на Украйна информираха, че Русия е изстреляла безпрецедентните 810 дрона Shahed, заедно с 13 крилати и балистични ракети. Въздушната отбрана е прихванала 747 дрона и няколко ракети, но десетки все пак удрят 33 локации в страната. Взривове бяха регистрирани в Киев, Одеса, Запорожие, Кривой Рог, Днипро, Харков и Кременчук, като последиците се усетиха и в околните райони.

Ескалация на конфликта и международни реакции

Мащабът на атаката се отрази и извън границите на Украйна. Полша вдигна на крак въздушните си сили, подпомогнати от холандски F-35, докато руски дронове се приближаваха до нейното въздушно пространство, повтаряйки модел на трансгранични инциденти, които се засилиха в последните седмици. Президентът Зеленски обвини Москва в целенасочена ескалация, докато преговорите можеха да започнат преди месеци, наричайки атаките „целенасочени престъпления, които удължават войната“. Той съобщи, че е говорил с френския президент Еманюел Макрон, като двамата се съгласили за нови мерки за укрепване на отбраната на Украйна и координиране на дипломатическите отговори.

Европейските лидери осъдиха атаките с необичайно остри думи. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че Кремъл „подиграва на дипломацията“ и пое ангажимент за по-силни санкции. Френският президент Макрон нарече атаките „безразборен терор“, подчертавайки продължаващата подкрепа на Франция за отбраната на Украйна. Президентът на Латвия Едгарс Ринкевичс подчерта, че Москва „иска война, а не мир“, докато полският премиер Доналд Туск предупреди, че забавянето на налагането на силен отговор е укрепило Путин.

Нападенията се случват на фона на затруднени усилия за организиране на директни преговори между Зеленски и руския президент Владимир Путин. Москва многократно настоява, че всяка среща трябва да се проведе в самата Москва – предложение, което Зеленски отхвърли дни по-рано, заявявайки, че не може да пътува до столицата на „терористична държава“, докато собствената му страна е под ежедневно нападение. Президентите на САЩ и Германия също признаха в последните седмици, че такава среща е малко вероятна.