Белгия блокира 140 милиарда евро за Украйна, отлага помощи за 2026 г.

Белгия блокира одобрението на заем в размер на 140 милиарда евро за Украйна, предназначен да бъде финансиран чрез печалби от замразени руски активи. Решението, потвърдено по време на самита в Брюксел, отложи плановете на Европейския съюз да предостави мащабна финансова помощ на Киев в началото на 2026 г. Лидерите на ЕС отложиха решението до следващата си среща през декември, което е удар по очакванията на Украйна за бързо осигуряване на средства.

На срещата, на която Унгария се въздържа, лидерите на 26 държави членки на ЕС възложиха на Европейската комисия да представи нови опции за финансова подкрепа, основани на оценка на нуждите на Украйна. Въпреки това, те не подкрепиха предложението за заем, който би разчитал на приходите от замразените руски активи, оценявани на около 190 милиарда евро.

Белгийското правителство изрази опасения относно възможността да стане основна цел на потенциални руски искове и ответни мерки, тъй като повечето от замразените активи се намират в депозитария Euroclear в Брюксел. Премиерът Барт Де Уевер подчерта, че Белгия се нуждае от абсолютна правна яснота и споделена отговорност от другите членове на ЕС, преди да продължи. “Правната основа не е лукс,” каза той, предупреждавайки, че страната няма да рискува финансовата стабилност или еврото без твърди гаранции.

Политическите решения и предизвикателствата пред Украйна

Антонио Коста, президент на Европейския съвет, потвърди, че лидерите са взели ключово политическо решение за осигуряване на финансова подкрепа за Украйна за 2026 и 2027 г., но призна, че все още има “технически въпроси”, които трябва да бъдат разрешени. Еманюел Макрон, президент на Франция, заяви, че заемът остава “централната опция” за подкрепа на Украйна, въпреки временното спиране.

Фридрих Мерц, канцлер на Германия, отбеляза, че резервите на Белгия повдигат “сериозни въпроси”, които трябва да бъдат разгледани. Президентът на Украйна Володимир Зеленски, който присъства на самита, подчерта спешността на необходимите средства, казвайки, че страната се нуждае от тях “в самото начало на 2026 г..” Той призова ЕС да не губи инерция в усилията си да подкрепи отбраната и икономиката на Украйна в условията на продължаваща руска агресия.

Концепцията за “заема за репарации” не предвижда конфискация на руски активи, което остава правно сложно. Вместо това, той ще използва активите като залог, с бъдещите печалби от тях, основно лихвени доходи, които да покрият заема. Това ще позволи на Киев да получи значителни средства сега, докато дебатите относно официалните репарации или конфискацията на активи продължават.

На пресконференцията след самита, президент Коста повтори, че дългосрочната подкрепа на ЕС за Киев остава непроменена. “Ще подкрепим Украйна толкова, колкото е необходимо, за колкото време е нужно,” каза той, подчертавайки, че Русия трябва “да обърне внимание” на решимостта на Европа да осигури финансовата и военна устойчивост на Украйна.

Коста добави, че Европейската комисия е получила указания да представи конкретни предложения за финансиране на Украйна, като окончателното одобрение се очаква на декемврийската среща на Европейския съвет. Той също така потвърди, че ЕС е приел 19-ия си пакет от санкции срещу Русия, целящ да засили натиска върху военната машина на страната и да наруши дейността на “световния флот”, използван за избягване на ограниченията върху нефта.

Самитът също акцентира на укрепването на отбранителните способности на Европа. Коста заяви, че рамката за комплексна европейска отбранителна стратегия е завършена, като подчерта приоритети като противодействие на дронове, подобряване на противовъздушната отбрана и укрепване на източния фланг на ЕС. Първите коалиции трябва да бъдат сформирани до края на 2025 г., а конкретни проекти се очаква да стартират в началото на 2026 г. “Отбраната на Европа не е само за увеличаване на разходите,” каза Коста. “Тя е за по-умно харчене, съвместно действие и предоставяне на резултати. Така укрепваме суверенитета на Европа.”