Масирана атака с дронове и ракети удари Украйна, жертви и разрушения

В нощта на 7 септември 2023 г. Украйна стана свидетел на една от най-мащабните атаки с дронове и ракети от Русия, след началото на пълномащабната инвазия. В резултат на нападението загинаха поне четирима души, а над 44 бяха ранени. Президентът Володимир Зеленски потвърди тези цифри и подчерта, че екипите за спешна помощ продължават да работят в множество засегнати от атаките градове.

Киев беше сред най-силно пострадалите райони. Местни власти съобщиха, че млада майка и нейното новородено дете загинаха, след като дрон удари жилищната им сграда в района Сватошински. Свидетели описаха опустошението: ударната вълна изхвърлила жената от апартамента ѝ, а бебето по-късно беше намерено безжизнено под отломките. Кметът на Киев, Виталий Кличко, обяви, че поне седем жители са били хоспитализирани, включително бременна жена, на която ѝ е направено спешно секцио след тежки изгаряния. Лекарите успели да родят нейното дете преждевременно, но и двамата остават в критично състояние.

Разрушения и международна реакция

Нощната атака възпламени няколко сгради в Киев, включително три многоетажни блока в Сватошински и още един в района Дърницки, където част от четириетажна сграда се срути. Пожарите обхванаха и складове, а също и паркирани автомобили, увеличавайки разрушенията. В Дърницки загина възрастна жена, намираща се в укритие, но точната причина за смъртта ѝ остава неясна. Жителите описаха терора на нощта, когато дроновете ревяха над главите им, а стени се срутваха, докато семействата бягаха на улицата сред шрапнели и пламъци.

За първи път от началото на войната, сградата на Министерския съвет в централна Киев понесе пряко попадение, предизвиквайки пожар, който беше овладян до сутринта. Първоначалните доклади не уточняваха дали ударът е от ракета, дрон или падащи отломки. Според украински медии, правителственият комплекс е бил целенасочено атакуван. Символиката на атаката предизвика силна международна реакция, като европейските лидери я определиха като остро отхвърляне на текущите усилия за мир.

Други градове в страната също станаха обект на нападения. В Кривой Рог Русия атакува жилищни блокове, бизнеси и образователно заведение, оставяйки поне трима души хоспитализирани. Одеса понесе удари по жилищни сгради и гражданска инфраструктура, което доведе до множество пожари. В Полтавска област отломки от дрон повредиха общинска сграда, мост и индустриални съоръжения в Кременчук, а железопътната инфраструктура в региона също бе ударена. Запорожие съобщи за увреждане на индустриална работилница, въпреки че няма пострадали.

Управлението на въздухоплаването на Украйна съобщи, че Русия е изстреляла безпрецедентните 810 дронове Shahed, заедно с 13 крилати и балистични ракети през нощта. Въздушната отбрана успя да прихване 747 дронове и няколко ракети, но десетки все пак удариха 33 обекта в цялата страна. Взривове бяха регистрирани в Киев, Одеса, Запорожие, Кривой Рог, Днипро, Харков и Кременчук, като допълнителни удари се усетиха и в околните райони.

Ескалация на конфликта и международни реакции

Мащабът на атаката предизвика реакции извън Украйна. Полша активизира своята въздушна сила, подкрепена от холандски F-35, в момент, когато руските дронове наближиха нейното въздушно пространство. Президентът Зеленски обвини Москва, че умишлено е ескалирала конфликта, като заяви, че ударите са „умишлени престъпления, които удължават войната“. Той добави, че е разговарял с френския президент Еманюел Макрон, и двамата се съгласили за нови мерки за укрепване на отбраната на Украйна и координиране на дипломатическите отговори.

Лидерите на Европа осъдиха атаките с необичайно остри думи. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че Кремъл „подиграва дипломацията“ и обеща по-силни санкции. Френският президент Еманюел Макрон нарече атаките „безразборен терор“, подчертавайки продължаващата подкрепа на Франция за отбраната на Украйна. Литовският президент Едгарс Ринкевичс подчерта, че Москва „иска война, а не мир“, докато полският премиер Доналд Туск предупреди, че забавянето при налагането на силен отговор е дало кураж на Путин.

Атаките се случиха на фона на застой в усилията за организиране на директни преговори между Зеленски и руския президент Владимир Путин. Москва многократно е настоявала, че всяка среща трябва да се проведе в самия Москва, предложение, което Зеленски отхвърли дни по-рано, казвайки, че не може да пътува до столицата на „терористичната държава“, докато собствената му страна е под ежедневна атака. Американският президент Доналд Тръмп и германският канцлер Фридрих Мерц също признаха в последните седмици, че такава среща е малко вероятна.