Хиляди в Загреб се обединяват срещу възраждането на усташизма

На **15 ноември 2023 г.** в столицата на Хърватия, Загреб, хиляди граждани се събраха на антифашистки марш, за да се противопоставят на нарастващото дясно радикално настроение и опитите за преразглеждане на историята на Втората световна война. Демонстрантите изразиха своите опасения относно увеличаващата се видимост на националистически групи, инциденти, насочени срещу етническата сръбска общност, и употребата на пронацистки символи на усташите в обществени места.

В последните месеци, десните националисти в Хърватия станаха все по-ос Bold . През началото на ноември, маскирани мъже прекъснаха свръхкултурно събитие на сръбската общност в Сплит, извършвайки усташкия поздрав. По-рано, през юли, концерт на ултранационалистичния певец **Марко Перкович**, известен като **Томпсън**, привлича стотици хиляди зрители. Популярните му песни често включват този поздрав, а някои от публиката показват свързани символи. След концерта, двама депутати повториха позравата в парламента, а кръгла маса през октомври подценяваше мащаба на жертвите от хърватските концентрационни лагери по време на Втората световна война.

Организаторите на неделния марш обявиха, че фашистите вече не се крият и призоваха за съпротива срещу „насилието, историческия ревизионизъм и заплахите“. Протестиращият **Кристиян Кралй**, студент по електротехника, подчерта опасността от възраждането на идеологията на усташите. Първоначалният режим на усташите, който беше нацистки марионетен режим, преследваше и убиваше стотици хиляди сърби, евреи, роми и антифашистки хървати. Въпреки това, съвременните им симпатизанти понякога ги представят като основополагащи национални фигури.

Демонстрантите носеха огромен банер с надпис „Обединени срещу фашизма“ и скандираха „Всички сме антифашисти“, докато преминаваха през централната част на Загреб в студен, слънчев ден. Подобни демонстрации се проведоха и в **Риека**, **Пула** и **Задар** по хрватското адриатическо крайбрежие. Антифашистките протести следваха поредица от екстремистки инциденти през ноември, насочени към сръбски културни събития в Загреб и Сплит, което повдигна опасения за етническо насилие десетилетия след войната между сърби и хървати (1991-1995 г.).

Екстремистки групи също нападат либерални политици, чуждестранни работници и други общности, често използвайки усташкия поздрав „За родината – готови“ по време на протестите. На марша в Задар, организаторът **Ива Давория** съобщи, че млади мъже в черно облекло нарушили събитието, хвърляйки фойерверки и червена боя, но властите бяха бавни да реагират.

Анализаторите отбелязват, че завоят на Хърватия към дясното започна след като правителството на премиера **Андрей Пленкович** състави коалиция с дяснорадикална партия на изборите миналата година, оставяйки сръбската партия извън правителството за първи път от години. Тенденцията се засили с масови събития, които честват дяснорадикални фигури като Томпсън.

Премиерът Пленкович отхвърли обвиненията, че игнорира нарастващото екстремистко настроение, обвинявайки левите опоненти в преувеличаване на заплахата и разпалване на разделения. Историческият и политически контекст на Хърватия е централно за тези напрежения: след Втората световна война страната стана част от комунистическа Югославия, която се разпадна през 90-те години, водейки до националистически войни, в които загинаха над 10 000 души.

Неделните протести подчертаха широка обществена загриженост относно дясното екстремизъм, историческия ревизионизъм и заплахите за малцинствени общности. Демонстрантите акцентираха на ангажимента си да защитават демократичните ценности и да запазват точен поглед върху миналото на Хърватия, като отхвърлят прославянето на символи, свързани с една от най-мрачните глави в историята на страната.