Генералният секретар на НАТО осмя Русия за проблемите с подводниците

Генералният секретар на НАТО, Марк Рюте, изрази сарказъм относно проблемите на Русия с подводниците в понеделник, шегувайки се за „куцаща“ подводница, която наскоро се появи край бреговете на Франция. Този инцидент беше контрастиран с образите на съветската мощ от времето на Студената война. Коментарите на Рюте дойдоха, след като Москва отрече информацията, че подводницата Новоросийск е била принудена да изплува заради техническа неизправност.

Според информация на Черноморския флот на Русия, подводницата е изплувала в Ламанша в съответствие с международните навигационни правила, придружавана от помощен буксир и наблюдавана от сили на НАТО. Флотът отхвърли като „неверни“ медийните твърдения, че подводницата е претърпяла спешна повреда край Франция, описвайки движението ѝ като „планиран междусистемен транзит“ след операции в Средиземно море.

Инцидентът и реакцията на НАТО

Западните медии обаче представиха различна картина. Министерството на отбраната на Холандия съобщи в събота, че Новоросийск е изглеждала като буксирувана в Северно море, охранявана от холандските военноморски сили, след като е била проследена от британския кралски флот между 7 и 9 октомври. Ройъл Нейви потвърди, че HMS Iron Duke е следил повърхностната подводница и нейния буксир през канала в рамките на координирана операция на НАТО. Френските военноморски сили също са наблюдавали подводницата по време на преминаването ѝ.

По време на речта си на Парламентарната асамблея на НАТО в Словения, Рюте коментира инцидента, казвайки: „Каква промяна от романа на Том Кланси ‘Ловът за червения октомври’ от 1984 г. Днес това изглежда повече като лов за най-близкия механик.“ Генералният секретар подчерта, че повреденото плавателно средство символизира актуалното състояние на руската морска мощ, добавяйки, че „едва ли остава руски военноморски присъствие в Средиземно море“.

Руски инвазии във въздушното пространство на НАТО

Рюте също коментира последните руски въздушни инвазии в пространството на НАТО. Той заяви, че решението на алианса да не сваля руски самолети или дронове в няколко случая отразява не страх, а военното му превъзходство. „Ние сме много по-силни от руснаците,“ каза Рюте. „Не е необходимо да сваляме руски самолети, освен ако не представляват заплаха. Ако представляват, имаме правото да предприемем крайната мярка.“

Той подчерта, че реакциите на НАТО на подобни провокации остават „пропорционални“, отбелязвайки, че самолетите на алианса са взаимодействали само когато е било абсолютно необходимо. През септември, руски дрон беше свален след нарушение на полското въздушно пространство. През същия месец, три руски изтребителя MiG-31 влязоха в естонското въздушно пространство, което предизвика дипломатически протести, но не и военен отговор.

След нарушенията на въздушното пространство, страните членки на НАТО засилиха патрулите по източния фланг и обсъдиха създаването на „дронова стена“ за по-добро наблюдение на руската активност. Германия обяви планове за закупуване на над 600 системи за противодействие на дронове Skyranger след инциденти с дронове, които временно затвориха летище Мюнхен.