България с пълни права в Еврозоната от 1 януари 2024 г.

На конференцията „България на прага на Еврозоната“, Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд, обяви, че от 1 януари 2024 г. България ще участва напълно в процесите на вземане на решения в Еврозоната. Тя подчерта, че успехът на страната ще зависи от поддържането на фискална дисциплина и стабилни политики.

Георгиева акцентира на необходимостта от запазване на макроикономическата стабилност и фискалната дисциплина, за да се осигури безпроблемен преход и трайни ползи от приемането на еврото. „Най-важното за България е дисциплината“, подчерта тя. „Макроикономическите показатели трябва да останат в отлично състояние. Добрата парична политика е съществена за конвергенцията с Еврозоната.“

Национална гордост и нова отговорност

Георгиева определи предстоящото присъединяване като момент на национална гордост. „Всички българи ще празнуват заедно на 1 януари. Събрахме се за един радостен повод: приемането на еврото“, добави тя. Тя припомни, че МВФ е изиграл ключова роля в установяването на Валутния борд в България през 90-те години на миналия век. „Като ръководител на МВФ и като българка, виждам това като дългоочаквано постижение“, каза Георгиева.

Важен момент е, че управителят на Българската народна банка, Димитър Радев, скоро ще получи право на глас в Европейската централна банка по ключови въпроси като финансова стабилност и посока на политиката. „България ще седи на масата за вземане на решения в Еврозоната и ще има пълно право да участва в оформянето на бъдещето ѝ“, подчерта Георгиева.

Предизвикателства и перспективи

Тя направи сравнение с Хърватия, която прие еврото през 2023 г., и увери, че България е дори по-добре подготвена за този преход благодарение на дългогодишния си Валутен борд и последователни финансови мерки. Въпреки това, Георгиева предупреди, че носталгията към лева е била политизирана и призова тя да не подкопава процеса. „България ще спечели дори повече от присъединяването към Еврозоната, отколкото от интеграцията в ЕС“, каза тя.

Тя подчерта, че еврото ще донесе ползи, но не гарантира автоматично по-високи жизнени стандарти. Прогресът зависи от съчетаването на еврото с устойчиви и отговорни политики. „Българите искат да видят ускорение на конвергенцията, което е постижимо, ако страната продължи да се стреми към по-висок растеж, по-голяма производителност и доходи, които да отговарят на средното ниво в ЕС през следващото десетилетие“, добави тя.

Георгиева идентифицира и няколко предизвикателства, включително отлива на квалифицирани работници и намаляване на населението, които трябва да бъдат решени чрез стабилно управление и подкрепа на частния сектор. Тя завърши с три ключови приоритета за България: поддържане на фискална дисциплина, затягане на макроикономическата политика за намаляване на рисковете и ускоряване на структурните и управленски реформи за повишаване на производителността и реалните доходи.