Как микробиомът на чревния тракт при малките деца влияе на психичното здраве

Ново изследване разкрива, че микробиомът на чревния тракт при малките деца може да повлияе на риска от развитие на психични заболявания в по-късна възраст. Според проучването, публикувано в научното списание Nature Communications, двегодишните деца с по-голямо количество бактерии от групите Clostridiales и Lachnospiraceae са с повишен риск от страдание от депресия, тревожност и други „вътрешни“ симптоми пет години по-късно.

Изследователите смятат, че тази връзка може да бъде обяснена чрез т.нар. ос на мозъка и червата – двупосочните връзки между мозъка и чревния тракт, които оказват влияние на настроението, стреса, когнитивните функции и други важни процеси. Бриджет Калахан, старши автор на изследването и асистент-професор по психология в Университета на Калифорния, Лос Анджелис, коментира, че резултатите предполагат, че ранният микробиом може да помогне в програмирането на мозъчни мрежи, свързани с психичното и емоционално здраве в детството.

Връзката между чревния микробиом и психичното здраве

Изследването обхваща 55 деца в Сингапур, като изследователите събират данни за здравословното им състояние на възраст две, шест и 7,5 години. Включени са проби от изпражнения, мозъчни сканирания и анкети за поведенчески проблеми от родителите. Свързвайки мозъчните модели на шестгодишна възраст с вътрешни симптоми – признаци на емоционален стрес, които се проявяват навътре, като тревожност, депресия и социална изолация – на 7,5 години, изследователите анализират микробиомните профили на децата на две години.

Така те установяват, че бактерийните групи Clostridiales и Lachnospiraceae в ранното детство могат да бъдат свързани с повишен риск от тревожност и депресия в по-късна възраст. Тези констатации са в съответствие с предишни изследвания, които показват, че бактерии от тези групи са свързани с депресивни симптоми при възрастни.

Необходими са допълнителни изследвания

Изследването обаче има своите ограничения, най-вече поради малкия размер на извадката и факта, че е проведено в Сингапур. Това означава, че резултатите може да не са приложими за други групи, особено защото чревният микробиом варира от човек на човек. Калахан подчертава, че са необходими допълнителни проучвания, за да се установи дали тези бактерии наистина причиняват психични симптоми в детството и да се определи кои конкретни бактерии са замесени.

„Трябва да разберем кои видове в тези по-големи групи влияят на резултатите“, добавя Калахан. „След като получим тази информация, има относително прости начини за промяна на микробиома, като пробиотици или диета, които можем да използваме за справяне с проблемите“, заключава тя.

Тези новини подчертават важността на чревното здраве и неговото влияние върху цялостното благосъстояние, като предизвикват интерес към изследването на микробиома в контекста на психичното здраве на децата.