Българите най-песимистични за ползите от ЕС, инфлацията тревожи

Последното проучване на Eurobarometer показва, че българите остават най-скептични в Европейския съюз относно ползите от членството. Само 58% от респондентите вярват, че България е спечелила от присъединяването си към ЕС, което представлява най-ниския дял в Общността, в сравнение с 73% средно за ЕС. Тревогите на българите са насочени основно към инфлацията и увеличаването на разходите за живот, които са посочени от 56% от анкетираните.

Икономически предизвикателства и социални проблеми

На второ място по значение за българите са икономическият растеж и създаването на работни места, посочени от 44% от анкетираните. Проблемите, свързани с бедността и социалното изключване, заемат трето място с 42%. В контекста на глобалните приоритети, въпросите, свързани с отбраната и сигурността, които са важни за много други европейски държави, получават само 21% в България, поставяйки ги на шесто място сред вътрешните тревоги.

Българите продължават да акцентират на икономическите въпроси като дългосрочни приоритети. 40% от тях посочват конкурентоспособността, индустриалното развитие и общия икономически растеж като ключови роли на ЕС. Следват демографските предизвикателства, миграцията и стареенето на населението с 34%. Въпросите на енергийната независимост и хранителната сигурност (по 28% всеки) се считат за по-належащи от отбраната, което отразява непосредствените тревоги на българските домакинства.

Настроения и очаквания за европейска интеграция

Българите показват предпазлива позиция относно европейската сплотеност. Макар 83% да смятат, че страните от ЕС трябва да действат по-съгласувано, това остава сред най-ниските нива в Съюза, като само Румъния е на по-ниско място. Подкрепата за увеличаване на финансирането на ЕС с цел справяне с глобалните предизвикателства е 69%, което нарежда България до държави като Германия и Естония.

Проучването показва и леко намаление на възприеманото влияние на действията на ЕС в ежедневието. 62% от българите смятат, че Съюзът влияе на техния живот, което е спад с три пункта от началото на 2025 г.. От тези, 51% оценяват влиянието положително, докато 21% го смятат за негативно.

На по-широк европейски фон, гражданите изискват отчетност и условност. 91% от европейците искат Европейският парламент да има реален контрол върху разходите на ЕС. В България 82% подкрепят привързването на разпределението на фондовете към спазването на принципите на правовата държава и демократичните стандарти.

Роберта Мецола, председател на Европейския парламент, подчерта, че „гражданите на ЕС търсят стабилност, сигурност и икономическо ръководство“. Тя акцентира на очакванията на европейците за единен и решителен глас от Съюза в настоящия глобален климат, отразявайки както тревогите за непосредствени икономически натиски, така и стратегическата роля на ЕС на световната сцена.

Резултатите от проучването в България очертават картина на население, осъзнато за по-широката цел на Съюза, но преди всичко заето с конкретни проблеми като разходите за живот, работните места и икономическата устойчивост. Тези нагласи отразяват смес от предпазливост, скептицизъм и прагматични очаквания към Брюксел.