Западните Балкани: Как да приключим с чакането за ЕС?

Западните Балкани отново поставят под въпрос своя път към членство в Европейския съюз, след години на забавяне и несигурност. Страните-кандидати от региона, включително Албания и Сърбия, се сблъскват с предизвикателства, които затрудняват напредъка им. Според анализ на Euronews, основната причина за забавянето на процеса е загубата на темпо от страна на Брюксел, особено от времето на бившия председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

На среща на върха през юни 2022 г. Еди Рама, премиер на Албания, използва театралната метафора „чакането на Годо“, за да опише чувството на безизходица, което изпитват страните от Западните Балкани. „Албания е Естрагон, а Европейският съюз е Самюел Бекет„, коментира Рама, подчертавайки разочарованието от продължителността на процеса.

Забавяне на процеса на разширение

В момента девет страни с кандидатски статус, сред които Черна гора и Северна Македония, се намират на различни етапи от преговорите за присъединяване. Въпреки амбициите и усилията за реформи, процесът остава блокиран. Хърватия, последната страна, присъединила се към ЕС през 2013 г., е чакала 10 години от подаването на заявление до окончателното одобрение. Румъния и България преминаха през 12 години преговори, а Западните Балкани все още очакват своя шанс.

Според Теона Лаврелашвили, изследовател от Центъра за европейски изследвания на Уилфрид Мартенс, разширението на ЕС е станало много по-изискващо. Страните трябва да спазват редица правила и критерии, известни като Копенхагенски критерии, за да бъдат оценени от Европейската комисия. Съществува и страх, че разширяването ще доведе до по-бавен процес на вземане на решения, особено по въпроси, изискващи единодушие.

Нови подходи за разширение

Следващата седмица Европейската комисия ще представи пакет за разширение за 2025 г.. Според източници от Брюксел, в него ще бъде включен преглед на политиката за преди разширение, който ще анализира какви промени трябва да направят настоящите членки на ЕС, за да приемат новите. Лаврелашвили подчертава, че страните членки имат притеснения относно новите членове, особено по отношение на кохезията в блока.

Въпреки това, един от вариантите за преодоляване на настоящата задънена улица би могъл да бъде предоставянето на членство без право на вето на новите членове. Според Стивън Блокманс от Центъра за европейски политически изследвания, това би могло да улесни вземането на решения сред съществуващите държави. Той смята, че такова решение би било временно и законно допустимо.

В заключение, разширението на Европейския съюз остава ключов приоритет, но за да бъде успешно, страните от Западните Балкани трябва да продължат да работят за реформите и да демонстрират ангажираност към европейските ценности.