Проучване: Българите се доверяват на Европа, но са скептични към САЩ и Русия

Национално проучване, проведено от новосъздадената социологическа агенция Myara, основана от екипа на Параван Симеонов, разкрива променящи се обществените нагласи у нас към ключови международни актьори, вътрешни институции и належащи икономически въпроси. Проучването, част от редовната програма „Лице в лице“ на агенцията, е проведено в периода 31 юли – 8 август 2025 г. сред 801 възрастни граждани, с отклонение ±3.5 при 50% дял.

Българите продължават да виждат европейските страни като свои най-близки партньори, като 64.9% от анкетираните имат положително мнение за Европейския съюз, а 21.3% – отрицателно. Подобна е ситуацията и с Германия, на която 61.2% дават положителна оценка, докато 25.2% я оценяват негативно. Франция следва с 54.1% положителни и 28.9% отрицателни оценки, а Обединеното кралство, въпреки напускането на ЕС, все още регистрира 51.3% положителни мнения срещу 31.2% негативни.

Скептицизъм към САЩ и Русия

В контекста на глобалните суперсили, нагласите към Съединените щати и Русия са значително по-поляризирани. Само 32.5% от респондентите оценяват позитивно САЩ, докато близо половината (49.6%) изразяват негативно мнение. Руските резултати са сходни – 31.2% положителни и 49.7% отрицателни. Оценката за Украйна е още по-лоша, с едва 24.7% одобрение в сравнение с 55.1% неодобрение.

Проучването подчертава дълбокия български инстинкт за уважение към европейските сили, съчетан с колебание и амбивалентност към Вашингтон и Москва. Времето на проучването, съвпадащо с срещи между Доналд Тръмп, Владимир Путин, Володимир Зеленски и европейски лидери, акцентира на динамиката на предпазливото сближаване с Европа в контекста на глобалните конкуренти.

Икономически притеснения и доверие в службите

На вътрешнополитическите въпроси, икономическите притеснения доминират. Почти три четвърти от участниците (73.9%) съобщават за нарастване на цените на стоките и услугите в последните седмици. Само 2% от анкетираните вярват, че цените са намалели, докато 17.3% не са забелязали значителни промени. Около 7% остават неуверени.

Тази преобладаваща нагласа за инфлация продължава да оформя общественото настроение, утвърдвайки икономическата тревога като централна тема в българското общество. Проучването също така измерва доверието в публичните услуги по време на активния сезон на пожарите. Пожарникарите получават широко одобрение, с 63% от респондентите, оценяващи работата им положително, и 21.2% отрицателно.

Въпреки това, това доверие не се разпределя равномерно към държавните институции. На въпроса дали властите правят всичко възможно за борба с пожарите, само 31.9% отговарят положително, докато 57.3% заключават, че институциите не се справят, въпреки трудните обстоятелства. Около един на десет не може да даде ясна оценка.

Когато бъдат запитани за основните фактори, допринасящи за горските пожари, респондентите посочват на първо място човешката небрежност (87.8%) и умишленото палене (84.6%). Природните фактори, като жега и силен вятър, са споменати от 68.3%, докато институционалните недостатъци са посочени от 45.5%.

Тези данни показват, че българите държат държавните институции отговорни, но също така демонстрират значителна степен на самокритика, поставяйки основната вина на социалната безотговорност и злонамерените действия. Проучването илюстрира сложната картина на българското обществено мнение: доверие в Европа, скептицизъм към САЩ и Русия, и проблеми с ниско одобрение за Украйна. Вътрешно, инфлацията остава належаща тема, докато доверието в основни услуги, като пожарникарството, контрастира рязко с критиките към ефективността на институциите. Резултатите подсказват общество, което е предпазливо спрямо външни сили, дълбоко загрижено за нарастващите разходи за живот и самокритично относно ролята си в вътрешните предизвикателства, като горските пожари.