Над 16% от българите живеят в тежка материална лишеност

Според данни на Евростат от миналата година, над 16,5% от населението на България живее в условия на тежка материална и социална лишеност. Страната заема второ място сред страните от Европейския съюз, след Румъния, а Гърция е на трето място. Тежката материална и социална лишеност се определя от неспособността на домакинствата да си позволят поне седем от тринадесет основни стоки, услуги или социални дейности, считани за необходими за основно качество на живот.

Тези основни нужди включват покриване на неочаквани разходи, вземане на поне една седмица ваканция годишно, притежаване на личен автомобил, достъп до интернет и други ключови ресурси. Росица Макелова от Института за социални и синдикални изследвания и обучение към Конфедерацията на независимите синдикати в България определи статистиката като дълбоко тревожна в интервю за Радио София. Тя подчерта, че делът на хората, живеещи в тежка финансова трудност в България, е почти три пъти по-висок от средното за ЕС.

Въпреки това, Макелова отбеляза положителна тенденция: през последното десетилетие, процентът на хората, живеещи в тежка материална лишеност, е намален наполовина. Това е индикация за някаква стабилност в националната политика и социалната подкрепа за най-уязвимите групи. Тя направи контраст с положението в Словения, която отчита най-ниски нива на лишеност в ЕС. Причината според нея е свързана с дългосрочната политика на Словения, прилагана за свързване на минималната заплата с разходите за живот, което гарантира, че доходите следват темпа на разходите.

В България високото ниво на лишеност се дължи на редица фактори, включително депопулацията в много региони, концентрацията на хора в големи градове с конкурентни пазари на труда и стагнацията на заплатите. Особено застрашени са маргинализираните групи и по-възрастните граждани. Макелова подчерта необходимостта от последователни национални политики, които да адресират както минималната заплата, така и регионалната подкрепа за заплати, особено в райони, финансирани от държавния бюджет.

Оптимизмът за бъдещето се засилва с планираното присъединяване на България към еврозоната. Макелова посочи, че опитът на Балтийските държави показва, че приемането на еврото е било съпроводено с постоянен растеж на доходите, отразен в увеличението на БВП по паритет на покупателна способност. В тези страни е отчетен годишен растеж от около един процент, а Макелова е убедена, че подобни печалби могат да се реализират и в България, което би помогнало за намаляване на дела на хората, живеещи в тежка материална и социална лишеност.