Интензивен дебат за разширяване на ЕС: надежди и разочарования

Дебатът относно разширяването на Европейския съюз (ЕС) се засили след срещата на върха на Евронюз в Брюксел, проведена през тази седмица. На събитието бяха обсъдени възможностите за присъединяване на нови държави членки, но присъстващите изразиха и съществуващи разочарования. Най-остро внимание бе обърнато на възможното присъединяване на Украйна, което продължава да бъде блокирано от Унгария в Европейския съвет.

По време на събитието, украинският президент Володимир Зеленски остро критикува министър-председателя Виктор Орбан за препятстването на усилията на Киев да се присъедини към блока. „Ние сме във война за нашето оцеляване и наистина бихме искали министър-председателят на Унгария да ни подкрепи, поне да не ни блокира,“ заяви Зеленски. Той подчерта, че няма намерение да прави отстъпки на Будапеща и настоя, че Унгария трябва да подкрепи защитата на Европа.

Орбан обаче отговори с остри думи, отхвърляйки твърденията, че Унгария дължи нещо на Украйна. „Украйна не защитава Унгария от никого или нищо. Никога не сме искали такова нещо и никога няма да го направим,“ каза той. Министър-председателят, който е планирал среща с Доналд Тръмп в Вашингтон в петък, подчерта, че сигурността на Унгария е гарантирана от националните защитни способности и от НАТО, в който Украйна не е член.

Нови членки и критики към забавянето на реформите

На срещата на върха на Евронюз, председателят на Европейския съвет Антонио Коста заяви, че ЕС не може повече да отлага приемането на нови членове. „Настоящият геополитически контекст прави това приоритетно и необходимо за Европейския съюз,“ подчерта той. Коста добави, че разширяването е най-добрата инвестиция, която можем да направим за бъдещето.

По време на събитието, Европейската комисия отбеляза, че ЕС може да приеме нови членове още през 2030 г., като похвали Черна гора, Албания, Украйна и Молдова за напредъка им по реформите. Въпреки това, Брюксел критикува Сърбия за забавяне на реформите и я обвини за „сериозно демократично отстъпление.“

Критичното положение за кандидатите за членство е използването на национални вета от страна на отделни правителства, което забавя процеса на разширяване. Премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски определи това като форма на „буллинг.“ Страната подаде молба за членство в ЕС през 2004 г., но напредъкът й бе дълго време блокиран от спорове с соседни държави, включително и с България.

Президента на Сърбия Александар Вучич отхвърли критиките за политическа поляризация в страната, подчертавайки, че разделението е глобален тренд. „Кажете ми името на страна без дълбока политическа поляризация. Не знам такова име,“ коментира Вучич.

На фона на сложната политическа обстановка, остава неясно как ще продължи процесът на разширяване на ЕС и какви ще бъдат реалните действия на отделните държави членки по отношение на подкрепата за кандидатите.