Геополитическите предизвикателства на самита за разширяване на Евронюз

На 15 октомври 2023 г. в Брюксел се проведе самитът за разширяване на Евронюз, на който геополитическите аспекти на присъединяването към Европейския съюз бяха в центъра на вниманието. Лидерите на страните кандидатки представиха стремежа си за членство в ЕС като стратегическо решение, което ще донесе просперитет и стабилност в несигурния глобален контекст.

Антонио Коста, президент на Европейския съвет, откри събитието с емоционално послание, призовавайки за по-голям, по-сигурен и по-силен съюз. Той подчерта, че присъединяването е „най-добрата инвестиция“ за общото бъдеще на Европа. Коста добави: „Европейският съюз трябва да реши дали може да си позволи да губи още време и дали е готов да се развива и адаптира към текущите геополитически реалности.“

В същото време, украинският президент Володимир Зеленски се включи в самита чрез видео връзка от фронтовата линия. Той определи членството в ЕС като „гаранция за сигурност“ срещу неоимпериализма на Русия. „Украйна избра да бъде член на ЕС в името на живота, свободата, демокрацията и човечността,“ каза Зеленски.

След него, президентът на Молдова Майя Санду призова лидерите на ЕС да изпълнят обещанията си за разширяване, иначе страните кандидатки ще платят висока цена. „Не можете да позволите на авторитарни режими да използват някои държави срещу ЕС,“ заяви Санду.

В последните години темата за разширяване на ЕС остана на заден план, докато страните членки се съсредоточиха върху финансовата криза, пандемията от COVID-19 и социалната неравнопоставеност. Въпреки това, след решението на руския президент Владимир Путин да нахлуе в Украйна, политиката за разширяване придоби ново значение.

Еди Рама, премиер на Албания, изрази надежда, че новият импулс за разширяване няма да избледнее. „За съжаление, военната агресия на европейска земя беше необходима, за да събуди Брюксел,“ каза Рама.

Разширяването на ЕС стана видимо през последните три години, като страните като Украйна, Молдова и Грузия получиха статус на кандидат. Северна Македония и Албания откриха преговори с Брюксел, а Черна гора утвърди позицията си на лидер в процеса.

Въпреки напредъка, страните кандидатки се сблъскват с предизвикателства. Вето на Унгария блокира присъединяването на Украйна, а Северна Македония остава затруднена от условията, поставени от България, свързани с историята и националната идентичност. Премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски осъди изискванията на България като „изкуствени спорове“.

В контекста на дебатите, премиерът на Сърбия Александър Вучич се опита да защити политиките си, но срещна критики за сближаването си с Русия. Европейският комисар по разширяване Марта Кос призова Сърбия да направи избор на глобалната сцена, подчертавайки, че подкрепата за руския режим е неприемлива.

Самитът подчерта важността на геополитическите избори и необходимостта от единство в лицето на предизвикателствата, пред които е изправена Европа. Разширяването на ЕС остава ключова тема, която ще определи бъдещето на континента в следващите години.