Европейската комисия оцелява, но подкрепата за фон дер Лайен намалява

Европейската комисия, ръководена от Урсула фон дер Лайен, вероятно ще остане на поста си след двата вота на недоверие, които ще се проведат в Европейския парламент на 15 март 2024 г. Въпреки това, подкрепата за комисията може да намалее, като резултатите от гласуванията биха могли да разкрият дълбочината на недоволството сред евродепутатите. Основната цел на опозицията е да свали комисията, но за това са необходими поне 360 гласа, което е почти невъзможно без част от подкрепата на настоящата „центристка коалиция“.

В момента коалицията включва Европейската народна партия (ЕПП), Социалистите и демократите (S&D) и Renew Europe, които до момента са подкрепяли комисията. ЕПП разполага с 188 евродепутати, S&D има 136, а Renew — 75 места в парламента. ЕПП, партията на фон дер Лайен, е напълно ангажирана да гласува против двата вота на недоверие.

Социалистите и либералите също ще отхвърлят опитите за недоверие, въпреки известни напрежения в коалицията. По време на дебата Иратче Гарсия Перес, председател на S&D, подчерта, че не могат да си позволят „блокирана ЕС“. Тя посочи, че коалицията е постигнала успехи, включително предложение за частично спиране на споразумението ЕС-Израел.

Какви са шансовете за успешен вот на недоверие?

Въпреки че гласуването изглежда в полза на комисията, остава неясно колко евродепутати от S&D и Renew ще нарушат партийния ред и ще подкрепят някой от вотовете. Опцията да не присъстват на гласуването е по-вероятна, като за последния вот на недоверие през юли само 98 социалисти от 136 гласуваха против. Психологическият праг от 360 гласа е важен и по друга причина: това е броят на евродепутатите, които защитиха комисията при последния вот на недоверие.

Ситуацията е усложнена от разделението сред политическите групи. Зелените и ECR (Европейски консерватори и реформисти) са склонни да гласуват различно, в зависимост от националните интереси. Никола Прокачини, съпредседател на ECR, обяви, че всяка национална делегация ще решава как да гласува, което може да доведе до нова разцепление.

Какви са последствията от политическите игри?

Разделението в Зелените също е очевидно. Италианските и испанските депутати са по-критични към комисията, докато германците и депутатите от скандинавските страни са по-въздържани. По последния вот те гласуваха против опитите на крайната десница, но е възможно да повторят действията си и при вота от Лявото движение, което критикува комисията за неадекватните си действия по отношение на климатичната и социалната криза.

В заключение, вицепрезидентът на Зелените Тери Рейнтке зададе важен въпрос: „Дали наистина искаме институционална криза в тези критични моменти?“ Отговорът на този въпрос може да предопредели бъдещето на Европейската комисия и на самата Европейска съюз.