ЕС налага исторически санкции върху руския втечнен газ

Европейският съюз (ЕС) въведе исторически санкции срещу Русия, които включват първия в историята забранителен режим за внос на втечнен природен газ. Тази стъпка беше обявена от Датския комисар по енергетиката Дан Йоргенсен в интервю за Euronews. Според него, новите мерки ще ускорят процеса на отказ от руския газ в Европа.

След повече от три години на интензивна война в Украйна, ЕС е готов да наруши дългогодишния табу относно санкциите срещу руския газ, който досега оставаше извън обсега на ограниченията. Отделно от санкциите върху руския нефт и въглища, които изискват единодушно одобрение от 27-те държави-членки, газът не беше засегнат, което предизвика недоволство в Киев и източноевропейските държави.

Забрана за руски LNG – нова ера в енергийната политика

На 15 март 2024 г. Европейската комисия предложи за първи път да наложи санкции именно на втечнения природен газ (LNG), който все още продължава да постъпва в Белгия, Нидерландия, Франция, Испания и Португалия. Йоргенсен подчерта, че до момента не е имало санкции за закупуването на газ от Русия, но това вече ще се промени: „Ситуацията е толкова сериозна. Путин отказва да седне на масата за преговори. Имаме руски дронове над територията на държавите-членки и това, разбира се, не може да продължава.“

ЕС вече представи амбициозен план за окончателно прекратяване на покупките на руски въглища и нефт до края на 2027 г.. Под натиска на Доналд Тръмп, който настоява за прекратяване на всички енергийни връзки с Москва, Брюксел предприе мерки за ускоряване на процеса. Ако пакетът от санкции бъде одобрен, забраната за руски LNG ще влезе в сила една година по-рано – на 1 януари 2027 г..

Предизвикателства пред новите мерки

Йоргенсен разясни, че законодателната работа ще продължи, за да се завърши отказът от закупуването на руски газ и ядрени горива. В миналата година, ЕС е похарчил приблизително 21.9 милиарда евро за руска енергия. „Това ще ускори процеса на отказ от руския газ в Европа,“ добави Йоргенсен.

Съществуват обаче трудности, свързани с необходимостта от единодушна подкрепа за новата забрана. Очаква се Унгария и Словакия, които имат дълга история на налагане на вета, да бъдат в центъра на вниманието. Двете държави не закупуват руски LNG, но все пак получават руски нефт и газ чрез тръбопроводите Дружба и Турски поток. Те изразиха опасения, че отказът от руска енергия може да застраши националната сигурност и да увеличи цените за потребителите.

Йоргенсен изрази надежда, че забраната на руския LNG ще бъде приета. „Надявам се всички държави в Европа да се съгласят, че ситуацията е по-сериозна от всякога и наистина трябва да действаме,“ заяви той. Комисарят увери, че последният пакет от санкции няма да преразгледа правните изключения, които позволиха на Унгария и Словакия да получават суров нефт от Дружба, след атаката на Украйна през август.

Тази нова забрана представлява важна стъпка в усилията на ЕС да намали зависимостта си от руска енергия и да преосмисли енергийната си политика в контекста на новите геополитически реалности.