Бюджет 2026 на България предизвиква тревога: Опозицията алармира

Дебатите около проектобюджета на България за 2026 г. достигат нови висини, след като опозиционни фигури го описват като сериозен икономически шок. Ивайло Мирчев от партията „Да, България“ определи предложението като най-вредното за последните три десетилетия. Той подчерта, че подобна фискална политика може да доведе страната до финансов сценарий, наподобяващ този на Румъния, но в значително по-кратък срок.

Мирчев изрази опасения, че планираният бюджет застрашава бизнеса пряко и прогнозира повторение на драстичните фискални мерки, които бяха наблюдавани през 1997 г.. Той акцентира на факта, че предложените данъци и социални осигуровки ще увеличат натиска върху бизнеса.

Опозицията критикува скритите рискове

Критиките на Мирчев бяха подкрепени и от Мартин Димитров, който посочи скритите опасности в проектобюджета, включително повишените данъци върху дивидентите и увеличените вноски за социално осигуряване. Според него, правителството създава дискретен фонд от 5 милиарда лева, който той определи като механизъм за неконтролирани разходи. Димитров подчерта, че тези фискални политики заплашват да увеличат сивата икономика в България.

Опозицията също така осъди планираното задължение от 1 януари всички търговски субекти да приемат държавно одобрени софтуерни решения. Това изискване, отменено през 2020 г., бе определено като допълнителна тежест за бизнеса.

Правителството защитава бюджета

В защита на бюджета, генералният директор на МВФ Кристалина Георгиева подчерта, че дефицитът, ограничен до 3% от БВП и дълговото съотношение от 24%, поддържат България в стабилна макроикономическа позиция, което същевременно насърчава инвестициите и растежа. Министърът на финансите Теменужка Петкова допълни, че значителна част от планираните разходи е свързана с проекти по Плана за възстановяване и устойчивост, които адресират забавянията в усвояването на средства между 2021 и 2024 г..

В контекста на текущите дискусии, президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард отново потвърди пълните права на България за членство в еврозоната, подчертавайки равноправната гласова сила независимо от размера на страната. Управителят на БНБ Димитър Радев призова за завръщане към дисциплинирана фискална политика, отбелязвайки, че България е отклонила от този курс след 2020 г..

Радев допълни, че банковата система на страната е готова за приемането на еврото и призова гражданите да подходят спокойно към прехода. Тази ситуация поставя България на важен кръстопът в икономическото си развитие, и от изхода на настоящите дебати зависи бъдещето на страната.