Белгия отказва да прехвърли замразени руски активи за Украйна

Белгия остава категорично против прехвърлянето на замразени руски активи, въпреки плановете на Европейската комисия. Министърът на външните работи, Максими Прево, подчерта, че подобен ход би поставил под съмнение дългосрочната кредибилност на страната като финансов хъб. В интервю за Euronews той заяви, че правителството му остава решително против идеята, дори след изказване на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която отново повдигна въпроса преди няколко дни в Естония.

Прево обясни, че около 200 милиарда евро руски средства са замразени в резултат на западните санкции, наложени след пълномащабната инвазия на Украйна през 2022 г. Повечето от тези средства се съхраняват в депозитария Euroclear, който попада под регулациите на финансовите пазари на ЕС. Министърът добави, че нарушаването на правилата, дори в контекста на съществени конфликти, би изложило както Белгия, така и Европейския съюз на рискове, тъй като инвеститорите могат да преосмислят намеренията си за инвестиции.

„Би било много лош сигнал за други държави по света“, подчерта Прево, като допълни, че много от тях също разполагат със суверенни активи в Брюксел или на други места в Европа. Според него, правителството е „обмисляло“ конфискацията на замразените активи, но е стигнало до заключението, че това ще „разруши“ доверието в еврото и ще създаде системни последствия за кредибилността на европейските финансови услуги.

Подкрепа за Украйна и призиви към САЩ

Въпреки резистентността на Белгия, ЕС и съюзниците на Украйна, като Великобритания, продължават да настояват за прехвърлянето на активите, тъй като това би означавало, че Русия, а не Европа или Украйна, ще плати цената на войната. „Развиваме работа по използването на замразените руски активи, тъй като е ясно, че хищникът трябва да плати за стореното“, каза фон дер Лайен.

Прево отбеляза, че Белгия е част от Коалицията на желаещите и ще предостави подкрепа заедно с 26 държави, ангажирани да изпратят войски или оборудване в следвоенна Украйна. Той уточни, че детайлите все още не са финализирани, но подчерта, че „подкрепата ще включва основно самолети“ и Белгия също би могла да допринесе за усилия по разминиране.

Критика на политиката на ЕС

В допълнение, Прево обяви, че правителството му е действало за признаване на Палестина и спиране на търговията с незаконни израелски селища в Западния бряг заради „военни престъпления“ в Газа. „Децата, жените, всички хора, много граждани гладуват. Това е напълно неприемливо. Напомням на израелското правителство, че прекъсването на хуманитарна помощ е военен престъпление“, заяви той.

Министърът също така осъди Европейския съюз за бездействието му, като подчерта, че кредибилността на външната политика на ЕС „колабира“. Тази ситуация изисква сериозно преосмисляне на подхода на Съюза към конфликтите и увреждането на правата на човека по света.