40% от българите искат нова партия преди предсрочни избори

Според национално проучване на Alpha Research, проведено между 5 и 12 декември 2025 г., значителна част от българите търсят нови политически алтернативи. В изследването, в което са участвали 1 000 възрастни респонденти в страната, 40.3% от гражданите изразяват желание за нова партия, около която да бъде формирано бъдещо правителство. Тази нагласа отразява нарастващото обществено недоволство спрямо настоящата политическа ситуация и следва трети значим протест на 10 декември, който предшества оставката на кабинета на Желязков.

Текущите изборни предпочитания показват, че ГЕРБ запазва водещата си позиция с 21.4% подкрепа сред хората, които са сигурни, че ще гласуват. Лидерът на партията, Бойко Борисов, получава 21.6% доверие, въпреки че личното му неодобрение е нараснало рязко до 58.8%. В контекста на протестите, коалицията ПП-ДБ е увеличила подкрепата си до 17.8% от решените избиратели.

Въпреки подобряването на публичния имидж на коалицията, индивидуалните лидери не отчитат съответни увеличения в личното доверие: Асен Василев получава 14.6% (63.2% недоверие), Ивайло Мирчев – 14.4% (57.1% недоверие), Божидар Божанов – 12.9% (56.3% недоверие) и Атанас Атанасов – 8.2% (58.3% неодобрение).

Възраждане заема трето място с 11.6% подкрепа, а лидерът ѝ Костадин Костадинов има 10.8% доверие при 60% недоверие. Партията ДПС – Ново начало, водена от Делян Пеевски, продължава да среща най-високи нива на неодобрение, с 5.6% доверие срещу 80.3% недоверие, но заема четвърто място с 9.4% от твърдите избиратели. Партньорите от БСП и ТИСП са на ръба на парламентарното изключване, като БСП е подкрепена от 4.9% и лидерът ѝ Атанас Зафиров получава 8.4% одобрение (58.8% неодобрение).

Проучването показва, че протестите и оставката на правителството вероятно са увеличили готовността на избирателите с 5 до 7 процентни пункта, което се равнява на допълнителни 300 000 до 500 000 гласоподаватели. Почти 10% от потенциалните избиратели изразяват готовност да подкрепят партии извън текущия парламентарен спектър, а 13.3% остават неуверени, което оставя място за значителни промени в политическата сцена.

Подкрепата за протестите през декември е била силна, като 59% изразяват пълна солидарност, 16% са против, а 25% са частично подкрепящи, но загрижени за потенциални негативни последствия. Социалната енергия на протестите и бързото им разпространение в градовете допринасят за оставката на кабинета на Желязков, което отговаря на обществените очаквания и променя партийните стратегии в динамична политическа среда.

По отношение на желаното управление, 7.6% от респондентите предпочитат правителство, формирано около ГЕРБ и ДПС – Ново начало, 16% подкрепят правителство, центрирано около ГЕРБ без ДПС, а още 16% предпочитат правителство, изградена около други текущи партии. Значителни 40% от участниците в проучването подкрепят управление, основано на нова политическа сила. Разпределението на тези гласове може да се окаже решаващо за предсрочните парламентарни избори и формирането на бъдещото правителство.

Ако президентът Румен Радев стартира собствен политически проект, той може да привлече около половината от тези избиратели, а останалите ще се разпределят между евро-скептични, националистически, центристки или проевропейски инициативи. Оценките за 2025 г. показват, че 23% от българите я смятат за по-добра от предходната година, 26% за по-лоша и 51% за незабележима. Хората в работоспособна възраст, университетските завършили и градските жители са по-доволни, докато възрастните и селските жители са по-критични.

Национално, 10% считат 2025 г. за по-добра за България, а 56% я оценяват негативно. Оценките за международните събития са положителни за 8% и отрицателни за 60%. При поглед към 2026 г. личните очаквания показват леко увеличение на песимизма: 35% предвиждат успех, 27% очакват трудности, а 38% не очакват значителни промени. Песимизмът относно националното развитие е нараснал до 45% от 40% през 2025 г., като оптимизмът е концентриран сред по-младите избиратели и тези под 40 години.

Обществените нагласи спрямо институциите остават критични. Коалиционното правителство, което подаде оставка, има 17% положителни, 25% неутрални и 58% отрицателни оценки. Премиерът Росен Желязков напуска поста с 21% положителни, 30% неутрални и 49% отрицателни оценки. Общественото недоволство към 51-то Народно събрание е изразително, с едва 5% одобрение и 69% неодобрение. Председателят Рая Назарян получава 14% доверие, 45% недоверие и 41% неутрални оценки. Президентът Румен Радев запазва най-високия институционален рейтинг с 35% доверие, 33% недоверие и 32% неутрални оценки, въпреки че е засегнат от общата негативна тенденция. Доверието в правосъдната система остава ниско, като временно изпълняващият длъжността главен прокурор Борислав Сарафов получава 4% положителни, 38% неутрални и 58% отрицателни оценки. Съдилищата са одобрени от 14%, неодобрени от 53%, а 33% дават неутрални оценки.