Защо България започва учебната година на 15 септември

На 15 септември 2023 г. България официално откри новата учебна година, в която ще участват над 716 000 ученици, сред които около 55 000 първокласници, които за първи път стъпват в класната стая. Тази дата е изпълнена с вълнение не само за децата, но и за техните родители, които се подготвят седмици напред, а за възрастните е повод да се върнат назад към собствените си ученически години.

Исторически контекст и традиция

Причината за избора на 15 септември като начало на учебната година е дълбоко вкоренена в историята, традицията и политиката. След Освобождението на България, учебната година традиционно започвала на 1 септември, свързана както с руското влияние, така и с православния календар, който обявява 1 септември за начало на църковната година, наречено Индиция. Въпреки това, това уреждане създавало трудности за селските общности. Децата често оставали у дома, за да помагат на семействата си по време на жътва, което правело редовното посещение на училище почти невъзможно.

В практиката, началото на учебната година варирало между 1 септември и 1 октомври, в зависимост от аграрната натовареност. Преломен момент настъпил след 1919 г., когато правителството на Александър Стамболийски и неговият Български земеделски народен съюз (БЗНС) започнали да акцентират на реформите в образованието, особено под ръководството на министър Стойан Омарчевски.

Реформи в образованието

БЗНС, който бил вкоренен в нуждите на селските общности, се стремял да направи образованието по-достъпно за селскостопанските семейства. Омарчевски предприел мащабна реформа, която въвела задължително образование за всички деца, продължавайки началното и основното образование и въвеждайки практическа насоченост в учебните планове. Приоритетна станала и професионалната подготовка, с разделение на училищата на по-ниски курсове, предлагащи общо образование, и по-високи курсове, предоставящи специализирано обучение в гимназии, педагогически и професионални училища. Задължителното образование станало седем години.

Държавата инвестирала средства в разширяване на училищната инфраструктура, така че до 1939 г. девет от десет деца били записани в задължително образование. В съответствие с тези реформи, през 1921 г. била приета нова законодателна рамка за публичното образование, която официално преместила началото на учебната година на 15 септември. Причината била ясна: да се позволи на децата да завършат селскостопанските си задължения преди да влязат в класната стая, намалявайки отсъствията без да нарушава ритъма на селския живот.

Тази реформа предизвикала горещи дебати. Критиците, особено от градските райони, оспорили по-късното начало като ненужно и неефективно, аргументирайки се, че нуждите на земеделието не трябва да диктуват образователната политика. Въпреки това, правителството на БЗНС останало непоклатимо, приоритизирайки реалностите на селските семейства, които по това време съставлявали мнозинството от населението.

С времето 15 септември се утвърдило като национална дата за начало на учебната година. Тази традиция продължила до 1949 г., когато властите временно възстановили 1 септември като откритие на учебната година. По-малко от десетилетие по-късно, през 1957 г., решението било отменено и 15 септември бил възстановен – традиция, която продължава и до днес.

България не е единствена в избора си на средата на септември. Държави като Италия, Испания, Португалия и Гърция също започват учебната година около това време, оформени от подобни аграрни традиции и климатични условия, въпреки че конкретните дати се различават по региони. В контекста на Северна Европа, учениците в Дания, Финландия, Швеция и Швейцария обикновено се връщат в класовете през август, докато в Германия началната дата варира в зависимост от федералната провинция, варираща от началото на август до средата на септември.

В други европейски държави, като Франция, Белгия, Полша и Сърбия, учебната година започва на 1 септември, което показва, че няма универсален европейски модел. Всяка нация е адаптирала училищния си календар спрямо собствената си история, социални нужди и културни приоритети. За България, датата 15 септември отразява вековен компромис – роден от политическа реформа и аграрна необходимост, който продължава да резонира с поколения ученици и семейства и днес.